ПРЕПОРЪЧАНИ
В медиитеИзбориОбщинаПолитика

Купуването и продаването на гласове не е генезиса на заболяването, а само негов симптом.

22 октомври, 2015
Дарик радио, архив

Дарик радио, архив

Прошко Прошков, втори в листата на РБ за общински съветници в София, е гост в предаването Седмицата на Дарик радио. Инженер магистър и докторант по автоматика и системотехника в Техническия университет в София. След дипломирането си заминава за Германия и повече от четири години работи по проект на Дойче Бан за оптимизиране на транспорта. Научен изследовател и софтуерен аналитик в Техническия университет в Берлин. Кмет на столичния район „Лозенец” от 2007 до 2011 година. кандидат за кмет на София през 2011 от „Синята коалиция”. Общински съветник в София в последния общински съвет.

Подкрепяте ли възможността да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

Да. Както Реформаторския блок, така и аз подкрепяме тази идея. Освен това съм на мнение, че е хубаво и в самите секции да се гласува машинно. Във всяка секция трябва да има и машина за гласуване, което ще премахне грешките в избирателните комисии. Машина, при която отиваме, появяват се изборите, правим своя избор и резултатът се обявява в 19 часа. Без особени интерпретации, без протоколи, които се пишат на сгрешени редове, без особени драми. Освен това, когато пътуваш, когато не си в родния си град е няма как да стигнеш до секцията, да можеш да пуснеш гласа си дистанционно.

Все пак противниците на тази идея възразяват, че техническите гаранции на системата не са докрай сигурни.

Ние сме в 21 век и всичко правим с телефона и компютъра си в момента, с изключение на някои неща, които правим заради изоставането на общини и държави – например дупчим хартиени билети, все едно сме във века на телефоните с шайби.

Има обаче източване на кредитни карти. Може да се случва не в огромен мащаб, но противниците на Вашата теза казват, че източването на една кредитната карта засяга само един човек, докато при едно гласуване може да бъде изкривен целият вот.

Занимавал съм се с такива системи и мога да Ви уверя, че нивото на сигурност може да бъде абсолютно достатъчно и да гарантира, както правилността на вота,който е даден от хората, така и тяхната анонимност. И това нещо може да бъде публично одитирано, както от специалисти по темата, така и от всякакви организации. Това трябва да е ясен процес. И самият софтуер да е достъпен за одит от тези, които разбират. Има как този процес да се регламентира. Останалото е опит за всяване на страх. Чувал съм дори глупости от типа – ако някой застане с някаква антена…

С антена да хване как гласуваш?

Опитват се да манипулират хората. Защо няма хора с антени пред банките, за да точат картите? Има случаи на източване на кредитни карти в световен мащаб. Но те, първо са пренебрежимо малко и второ ние все още доверяваме парите си на банките, и ползваме електронни разплащания и голяма част от нас нямат особени проблеми в това отношение.

По-сериозното възражение, обаче, е за свободната воля. Не се ли улесняват тези, които притискат хората да гласуват по определен начин?

Знам тези притеснения. Но ще кажа, че организираният и контролираният вот съществува и в момента. Факт е, че може и да го улесним за тези, които искат да го правят. Но това не означава да отнемем правото на мнозинството българи в България и в чужбина, модерни хора, които биха искали да гласуват, да упражнят правото си на глас лесно и ефективно. И в момента феодалното узурпиране, на етнически малцинства, особено отстрана на ДПС се случва. Дали това узорпиране ще се случва по електронен или хартиен път е все едно. Убеден съм обаче, че с модернизирането на нашето общество този проблем може да започне да се решава от само себе си. Нека да опитаме.

Какво трябва да се направи срещу купуването на гласове?

Купуването на гласове няма да се реши само с тежки санкции, утежняване на наказанията и т.н. В момента в закона са предвидени сериозни санкции за корумпирани политици. Само, че те не работят. Очевидно не успяваме да наложим наказания на хората, които купуват и продават гласове, както не успяваме да накажем местните феодали, които правят какво ли не по места. Затова Реформаторският блок говори в Народното събрание за съдебна реформа и антикорупционно законодателство. Защото тези две неща ще рефлектират и върху купуването и продаването на гласове. Купуването и продаването на гласове не е генезиса на заболяването, а само негов симптом. Ако сме едно по-богато, по-свободно и по-ефективно общество няма да има купуване на гласове. Ако си свободен и независим човек, много трудно ще ти дадат 20, 50 или 100 лева, за да гласуваш за който ти кажат. Най-интимното нещо, извън любимите ти хора, е да отидеш и да дадеш доверие на непознат човек. Това не се купува с малко. Но за да го разбереш, трябва да си свободен и богат. Ние просото трябва да станем по-богати, хората да имат повече възможности и това трябва да е новата ни национална кауза.

Трябва ли българските емигранти в чужбина да участват наравно с българите в България в управлението?

Да, те имат права да гласуват.

Възраженията срещу това са – 20 години го няма, а тук са останали едни хора и някой си отвън ще им казва те как да живеят, как да бъде организиран живота им.

Този някой си и другите като него са най-големите чуждестранни инвеститори в страната. Изпращайки пари, помагайки, участвайки активно, дори и дистанционно, в политическия живот, коментирайки.. Не можем да лишим тези наши сънародници от правото им на глас и в същото време да разчитаме до голяма степен на парите, които те изпращат в България.

А да се сложи ли критерий, който праща пари в България, да може да гласува?

Не. Най-важният аргумент е, че това са българи и те винаги могат да се върнат в родината си. Това са наши хора. Това, че са били прокудени в някакъв момент не означава, че няма да се върнат, не означава, че децата им няма да живеят тук.

Трябва ли чужденците, живеещи в България да участват наравно с българските граждани в управлението? Не визираме европейските граждани, а чужденците, които сега идват и след четири години ще са живели в едно село.

Да станат български граждани и да участват. Ако станат български граждани и добият статут – да. Иначе не.

Да се гласува ли задължително?

Не. За задължителното гласуване е валиден същият аргумент, както при купуването и продаването на гласове. Как ще санкционираме тези, които не гласуват, ако го въведем? Не можем да си съберем глобите от паркиране в зелени площи, неспособни сме да накажем редица нарушения, които вредят на цялото общество, а ще насочим цялото си внимание да наказваме тези, които не са упражнили правото си на глас. Трябва да изградим такава политическа система, която да предизвиква интереса на гражданите към себе си. Това е работа на политиците. Ние трябва да създаваме възможности гражданите да правят информиран избор. Това обаче не става с насилие и с вменяване на вина.

Мажоритарна или пропорционална избирателна система при различните избори?

Аз съм против популизма. Знаете ли какво ще се случи ако въведем мажоритарна система? В парламента ще има две партии – ГЕРБ и ДПС. Митът, че мажоритарната система произвежда личности се разруши през 2009 година, когато имахме 31 мажоритарно избрани депутати. Някой днес помни ли кои бяха те? Част от тях не направиха нито едно изказване за четири години. Това бяха мажоритарно избрани хора. За мен най-добрият вариант е сегашната система, която дава възможност за преференциално гласуване. Тоест избираш определена политическа сила, но ако имаш предпочитания или се притесняваш от определени хора, даваш сила на други.

Да може ли да гласува човек, който не може да прочете за кого гласува, да гласува?

Когато говоря за машинно гласуване имам предвид и това, че когато влезеш в тъмната стаичка и там на една машина стоят изписани имената на партиите,               без пред тях да стоят номера гласуването става доста по-трудно за тези, които не могат да четат. Затова казвам – всеки трябва да има право да гласува, както всеки трябва да може да чете. Вие ме питате дали трябва да има задължително гласуване, как ще наказваме купуването и продаването на гласове, а аз питам как наказахме тези, които не изпращат децата си на училище? Какво направихме за тях? Защото купуването и продаването на гласове е пряко свързано с неграмотността, която е масова в определени райони на София и страната.

Избор от гласоподавателите или назначаване на районните кметове и на областните управители?

Избор, но и правомощия. Изборът е безсмислен, когато човекът, който избираме няма достатъчно правомощия.Затова съм привърженик на функционална и финансова децентрализация в градовете. И нашата концепция за София, Пловдив, Варна, но особено за София е по-балансирано разпределение на парите обратно от там, откъдето идват. Искаме определен процент от данъците да се връща там, от където са дошли. И тук ще дойде същинската роля на районния кмет, който трябва да вземе решение за какво да се инвестират тези пари.

Колко трябва да получава кметът / общинският съветник?

Трябва да получава достатъчно за отговорностите, които поема.

Как трябва да се определя. Досега се оформиха три тези: според бюджета на общината, според размера на общината – територия и население или според заетостта – колко често ходи на работа.

Това е техника. Аз търся политическия смисъл. Възнаграждението трябва да е честно към съответния кмет, и честно към хората. Към момента, ако погледнете възнаграждения на всякакви нива в българската администрация и политика ще забележите не толкова високи нива на заплащане. Трябва да се взима според обема на работа, която се върши. Твърдя, че в София и кмет, и общински съвет имат изключително много работа. Аз като общински съветник, чета средно между 4 000 и 10 000 страници на седмица.

Цялото интервю може да чуете тук: http://darikradio.bg/glasat-na-grazdanite-proshkov-proshkov-v-sedmicata-na-darik.html

  • Print
  • email
  • Google Bookmarks
  • Facebook
  • Google Buzz
  • Twitter
  • del.icio.us
  • Yahoo! Buzz
TAGS

LEAVE A COMMENT

Към лентата с инструменти