ПРЕПОРЪЧАНИ
КултураОбщинаПолитика

ЕС има нужда от нов разказ за това какво е Европа

24 септември, 2013

Преди десетина дни участвах в международната конференция „Софийски разговори за Европа“ 2013.

Целта на конференцията е създаването на отворена непартийна платформа за среща на политици, творци и интелектуалци, които заедно да обсъдят бъдещето на Европа.

Основна отправна точка в разговорите бе разбирането, че Европа е не само политически и икономически проект, но също така културен и граждански проект.

Аз бях в панела „Европа като културен и граждански проект“, заедно с Катрин Девентър, генерален секретар на Европейската фестивална асоциация, членовете на ЕП Дорис Пак и Ханес Свобода, Фружина Сеп, програмен директор на Зигет Фестивал (Унгария), художника Кирил Кузманов и театралния режисьор Гергана Димитрова.

Говорих за Европа на 2 скорости, но през друга гледна точка.

Европа има две скорости – едната на информационните общества, на хората в социални мрежи и.т.н, другата на онези, които живеят в същото календарно, но друго историческо време и каквито има само на няколко километра от София – хора, неангажирани в социални мрежи и граждански групи за натиск. Политиците все още синхронизират часовника, посланията и действията си с вторите, а първите са по площадите на Европа и не виждат политическа алтернатива, защото и политическата класа не може адекватно да се напасне на новото гражданско общество, овластено с комуникация и информация.

След като монетарните стимули за единна Европа се изчерпаха в очите на гражданите и в резултат на това се засилиха сепаратистки, ксенофобски и псевдонационалистки настроения, намерили своето политическо представителство във всяка страна член на ЕС, имаме нужда от нов наратив, от нов разказ за това какво е Европа, защо ни е необходима и защо я обичаме, защо сме европейци. И докато отговорът кой е новият европейски наратив предстои тепърва да бъде намерен, то еднозначно е ясно, че инструментариумът, езикът на този наратив е културата и изкуството. Европа е културен проект и ние обичаме страната си и Европа, не заради параметрите на бюджета, не заради законодателната рамка, не под диктата на банковия и валутен съюз.

Политиците изчерпаха себе си с разказа за икономически просперитет и съюзът е успех в тази посока. Сега е ред да се сключи обществен договор с хората на културата и изкуството, да ги призовем да спасят вярата ни в смисъла и душата на Европа, като чрез политически инструменти овластим гражданското участие и творческите индустрии.

България, макар и икономически малка, не принадлежи на периферията на този дебат. Мястото й е в центъра му, защото ние сме преди всичко граждани на Европа! И ако се провалихме в това, след падането на стената преди 24 години, бързо да достигнем идеала на стара Европа за демокрация, правов ред, плурализъм и свобода на предприемчивостта, то във версия 2.0, общество на социалните мрежи, ние наваксваме бързо. България е една от страните с най-добро разпространение на Интернет, което е предпоставка затова, че все повече от нас ще бъдат част от овластените с информация, все повече от нас няма да приемат досегашните политически стереотипи. Доброто разпространение на Интернет, от друга страна, се дължи на липсата на регулация на пазара.

Ето как понякога липсата на политическа намеса може и да е полезна ;).

 

  • Print
  • email
  • Google Bookmarks
  • Facebook
  • Google Buzz
  • Twitter
  • del.icio.us
  • Yahoo! Buzz
TAGS

LEAVE A COMMENT

Към лентата с инструменти