ПРЕПОРЪЧАНИ
В медиитеПолитика

4-те процента станаха бариера в мозъците ни

2 април, 2012

снимка в. Банкеръ

Интервю на Калин Първанов, списание Тема

„В момента всеки политик е експониран в интернет и в социални мрежи. Получаваш обратна връзка непрекъснато. Съвременните хора всеки ден участват в избори, а не веднъж на 4 години. Политическата класа на прехода не може да влезе в тази парадигма и да се чувства комфортно там. Затова остава вярна на старите си навици

Г-н Прошков, напоследък първото нещо, което ви питат е: защо напуснахте ръководството на ДСБ? Бих добавил – защо чак сега?

-Минаха само няколко месеца, откакто бях поканен в Националното ръководството, но те бяха достатъчни. Не съм мотивиран да поддържам политика на замръзналост, на поддържане на статуквото и на грешен анализ. Не съм съгласен върху кандидатите ни за кметове, сред които съм и аз, да бъдат прехвърляни проблемите на партията. Не бягам от отговорност, но големият въпрос е: защо така се случва, че сините нямат изборна победа от 1999 г.? И кога те ще се превърнат в политически фактор, от който зависи нещо в България?

Не можеш да стигнеш до решение на една задача, ако не поставиш правилно условието. А ние от самото начало го поставихме грешно. Обявихме, че имаме добро представяне в страната на последните местни избори и че ако повторим резултатите си на парламентарни избори ще имаме 30 народни представители. Ако продължаваме да слушаме подобни мантри още година и половина, боя се, че партията трудно ще понесе още едни избори.

Лидерът на ДСБ Иван Костов коментира, че „партията е твърде малка, за да може да си позволи да инвестира в кандидат, който не й носи висок резултат и успехи на избори”.

-Принципно е прав. Няма да влизам в задочен спор, но като редови член на ДСБ съм свободен да задавам въпроси: Защо преди мен ДСБ нямаше партиен кандидат за кмет на София? Защо винаги след избори загубилият кандидат беше изкупителната жертва?

Впрочем, нито един от тези кандидати – сред които имаше достойни хора, не беше наш избор, определен по волята на членовете на ДСБ. Всички бяха доведени за ръчичка.

Ако сме наистина демократична партия, а не някакъв проект, то тогава трябва да се замислим – защо инвестираме толкова много в парламентарни кампании, след като търпим загуба след загуба? И самият председател не носи покачване на доверието, когато се явява на избори. През 2009 г. той беше трети в 23-и софийски многомандатен район като мажоритарен кандидат. Тоест, ако следваме принципа, че не трябва да се инвестира в кандидати, които не се представят добре на избори, ние следва въобще да спрем да инвестираме в хора.

Да не би да искате оставката на г-н Костов?

-Този въпрос не стои. Каквото и решение да се вземе оттук нататък – оттегляне или оставане на председателя, мисля че е прекалено късно. Не виждам перспектива. Усещането ми – а и не само моето – е, че гражданската платформа, върху която се създаде ДСБ, вече не съществува. Учредителната ни декларация срещу фасадната демокрация, срещу картелите, срещу договарянето в политиката, за мен беше най-добрият политически документ, писан за времето на прехода. Вярвал съм и продължавам да вярвам в тази гражданска енергия, но тя сякаш се редуцира и смали до проект за оцеляване един лидер и на една върхушка в политиката и в парламента.

В ДСБ вече не виждам никакъв елемент на проектиране на бъдещето. Страдам за всички млади хора, които във времето напускаха партията и за тези, които все още са там, и не получават шанс за едно просто нещо: да се развиват, да се обучават, да се занимават със секторни политики, да наследяват тези, които в момента управляват. Това е нормален цикъл в живота, но апаратът сякаш стои като бастион и по всякакъв начин пречи на създаването на силен втори ешелон.

Затова питам – ДСБ превръща ли се в проект за оцеляване на няколко човека и като изпълни предназначението си ще бъде ли захвърлен, така както захвърляме отвертка, която се е затъпила? Или е нещо устойчиво, каквото в момента не виждам.

Колко е инвестирал във вас г-н Костов?

-Това не са търговски отношения, партията не е фирма. След всяка изборна загуба променяме устави, започва да се говори, че структурата била несъвършена и т.н. Партията не е търговско дружество, в което разместваш няколко дирекции, съкращаваш хора, променяш си устава и изведнъж нещата потръгват. За мен партията – освен технологии, инвестиции и пари, е преди всичко сбор от емоциите на хора. Колко инвестираха всички онези, които раздаваха листовки през деня, лепяха плакати нощем, или взимаха неплатени отпуски в последните 8-9 години, за да правят кампании и да ги обругават навсякъде? Тяхната инвестиция може ли да се измери в пари?

Не знам колко е инвестирал г-н Костов в мен, но аз съм инвестирал в ДСБ цялата си емоция и в момента тя е сериозно разклатена.

Често се казва, че емоциите нямат място в политиката. Че политиката не е спринт, а маратонско бягане…

-Напълно се съгласявам с половината от констатациите – за дългата писта и маратонското бягане. Но не мога да се съглася, че политиката не е емоция. Възгледи като тези, че в политиката нямало място за морал, за емоции или за лоялност са нещо, което, може би, е било кредо на елита в началото на прехода. Но като гледам моето и следващото поколение, иска ми се да вярвам, че за тях лидерството не означава изкуствено поддържане на някаква фундаментална харизма в една малка общност, а по-скоро е двупосочна лоялност. Когато имаш срещу себе си лоялни хора, лидерството е задължение да бъдеш двойно по-лоялен към тях. Да ги закриляш, да ги пазиш, а не да си харизматично недостъпен и непрекъснато да подменяш обкръжението си, за да не би случайно да овсекидневиш харизмата си. Такива методи са характерни за лидери, довели до големи катаклизми в средата на 20 век. Всяка партия, която започва с надеждата за гражданско участие и завършва като проект за оцеляване на лидера и свитата му, е обречена на неуспех. Какво искаме – да се стигне до нивото на Демократическата партия ли, която в момента се състои само от един председател?

Между другото, ситуацията при вас позволява аналогии и с другите партии. Г-н Георги Кадиев – ваш опонент на кметските избори, също чу тежки обвинения към себе си в БСП. Създава се впечатление, че и г-жа Фандъкова имаше проблем с председателя на софийската организация на ГЕРБ. Имате ли обяснение защо се получава така?

-Не мога да кажа какви са причините в другите случаи. За себе си не твърдя, че се чувствам в немилост. Формално погледнато, получих достатъчно висок пост в ДСБ. Дори бях изненадан, след като чух името си в залата, без да е имало предварителни разговори, покани и т.н. Исках да използвам този момент, за да видя как функционира органа. Но реализация на млади хора в политиката не се състои в това да им даваш синекурни длъжности и постове. Не копнея за висок партиен пост, а за действия, за реална политика на терен. В лидерските партии изпадането в немилост може би било проблем като децентриране на харизмата в някакъв смисьл, като създаване на втори център на доверие. За мен това звучи абсурдно.

Ако в зародиш се убива всеки опит на млади лидери да поемат пътя си, то утробата на партията в един момент се оказва мъртва да генерира лидерство. Тогава излизаме с аргумента: „Ами то няма кой да смени лидерите на настоящето, защото те са толкова големи, а отдолу не излиза никой”. Да, ама, той тръгне ли да излиза, веднага следва аборт. Зародиш – аборт, зародиш-аборт. Напоследък го виждам не само в ДСБ, а и с колеги от други партии. Подобни неща вероятно се случват навсякъде, но аз очаквах, че поне при нас не е така, защото в представите ми това е било обществото на най-демократичните хора.

Какви са вашите основни възражения по политиката на ДСБ?

-Загубихме идейната си идентичност, непоследователни сме по отношение на правителството. Въпреки, че имаме добри инициативи и експертни попадения в Народното събрание, хората не ни забелязват. Скоро разглеждах стари документи от наши конференции и някои неща ме шокираха. В доклада на председателя от 2007 г. е казано, че се намираме в тежка спирала от загуба на избори и на доверие, от която няма излизане. В избирателите ни се създава усещането, че техният глас се губи, понеже от нас нищо не зависи.

Другото, което не се осъзна през всичките тези години, е че условията за правене на политика се променят. В момента всеки политик е експониран в интернет и в социални мрежи. Получаваш обратна връзка непрекъснато. Съвременните хора всеки ден участват в избори, а не веднъж на 4 години. Политическата класа на прехода не може да влезе в тази парадигма и да се чувства комфортно там. Затова остава вярна на навиците си да се създават лабораторно кандидати; да се правят договорки; да се говори в тесни зали, в които ти ръкопляскат френетично и това да е единственото ти умение; да не смееш да отидеш там, където може и да те ругаят. Но тези навици вече не вършат работа.

Искате дебати, а не отидохте на софийското събрание на партията ви. Защо?

-Защото знаех какво ще се случи. Не ми се слушаше отново, че всичко е прекрасно, че организационното състояние е здраво и сега като се обединим или като направим поредната коалиция, всичко ще си дойде на мястото. В такива аудитории цари мнителност, недоверие и абсолютен отказ да се говори истина. Всяко различно гласуване, дори „въздържал се”, се посреща на нож. Отново щях да присъствам на събрание, на което на цигара в коридорите си говорим истините, а на трибуната се чува обратното. С решението, което взех, се опитвам да вкарам дебата от пушалнята в залата. Нека това да е провокацията.

Преди три години до подобни изводи стигна друг от основателите на ДСБ – д-р Николай Михайлов. Преди да ви напусне, той констатира, че „ДСБ стартира като взискателна партия, като почтено гражданско усилие и приключва като коалиционна кокетка”; „като амортизиран травестит без претенции”; като „анорексична манекенка в състояние на дискретна печал – мисли, че напълнява, а всъщност слабее”. Кое от трите определения бихте избрал, за да опишете действителното състояние на нещата?

-За съжаление, не притежавам образния език на г-н Михайлов. Но тези определения са много сходни, за да се налага да избирам между тях. Като елементи от цялостна картина са.

Верни ли са?

-Да и го казвам го със страхотно огорчение. Някой сигурно ще каже, че в момента преигравам. Уверявам ви, че не е така. За мен това е кауза. Каузата не е ДСБ, не е СДС, а надеждите на хората, които гласуват за тях. Мечтая за това в обществото да има ясно и честно политическо представителство. Не приемам повече да се подиграваме с десните избиратели като им поднасяме коалиции на оцеляващи хора. Въртим се около 4-процентовата бариера, страхуваме се, че няма да я преодолеем, говорим само за нея. Тя се е превърнала буквално в бариера за мозъците ни.

Ще цитирам отново д-р Михайлов, който описа вътрешнопартийния живот в ДСБ по следния начин: „В организациите шетат жени в уязвимата възраст с умерено осмислени съществувания, които могат да те закусят жив, ако им предоставиш възможност. Тази вбесена инфраструктура от членки и симпатизантки действа като почетна гвардия от разгневени древногръцки менади. Сражават се с Гоце и с Путин…”. Така ли изглеждат нещата отвътре?

-…Искам да разгранича партийния апарат от членовете и симпатизантите, които са много почтени хора. Същото твърдя и за онези, които в момента ме критикуват за решението ми да напусна ръководството и да изнеса разговора извън партията. Независимо, че в момента съм под техния обстрел от критики.

Пътят трябва да е към обединяване на хората от различните групи, към плурализъм на мненията, колкото и клиширано да звучи това днес. Защото една партия, ако иска да бъде голяма и силна, трябва да има своите фракции, своите различни мнения. Вътре да има хора, които спорят, няма нищо чак толкова страшно в това. С огорчение трябва да призная, че някои в ляво знаят този урок, а ние в дясно сякаш отдавна не го научаваме.

В предизборната си кампания бяхте силно критичен към кметицата на София Йорданка Фандъкова. Половин година по-късно каква е вашата оценка?

-Моята оценка, че г-жа Фандъкова не може сама да вземе всичките важни решения, заради натиск от собствената си партия, остава валидна и до днес. Никога не съм оспорвал персоналните й качества и това, че е почтен човек. Но базовата почтеност може да бъде жестоко наранена, ако не можеш да вземеш правилните решения, да се опълчиш и да устоиш на партийния натиск.

От позицията в СОС виждам, че работата върви трудно, тегаво и сякаш няма желание за бързо реформиране на начина, по който работят администрацията и съветът. Дадох пример с оптимизирането на структурата – да съобщиш, че 100 човека ще се преместят на по-ниска длъжност и че от това си спестил 100 хил. лв., не е реформа на администрацията. Желанието ми е да се работи по-бързо и по-ефективно.

Надявам се г-н Фандъкова да успее да постигне някаква еманципация като кмет в името на доброто управление. За себе си мога да кажа, че оттегляйки се от партийна длъжност ще се концентрирам изцяло върху общинската работа. Всяко безобразие, независимо от кого е предложено, ще бъде атакувано. Но ще подкрепям и всяко нормално действие, ако ще партийната доктрина да казва, че ние трябва да гласуваме против дори и при събирането на кворум. Има добри решения, които успяваш да наложиш, даже и да си в малцинство. Гордея се, че успях да отложа концесията за Западен парк след полемика в комисията по стопанска политика. Надявам се, че мнозинството ще се вслушва в разумните предложения. В крайна сметка добри идеи могат да дойдат отвсякъде.

  • Print
  • email
  • Google Bookmarks
  • Facebook
  • Google Buzz
  • Twitter
  • del.icio.us
  • Yahoo! Buzz
TAGS
4 Comments
  1. Отговор

    Бивш член на ДСБ

    02/04/2012

    Вашата ситуация в момента и Вашите думи поразително ми напомнят ситуацията и думите на господата Стойчо Кацаров и Нено Димов от 2007 година.Нима още тогава не разбрахте истината за „гражданския“ проект ДСБ?

  2. Отговор

    LUGAN

    06/04/2012

    Къде Ви е обратната връзка г-н Прошков?Вече 4-ти ден нито един коментар.Това не Ви ли говори ,че никой,освен Вие самия ,не Ви взима на сериозно и не споделя констатациите Ви.
    Най -добре ще е да се отделите с нещастните млади Ваши съратници и си направите ново
    движение ли ,партия ли или нещо друго.
    Много ще сме Ви задължени и благодарни.
    /Да сте чули някои от ГЕРБ да иска оставката на лидера си?/

  3. Отговор

    Не ви е срам!

    09/04/2012

    Г-н Прошков, истината е, че нищо не направихте като кандидат за кмет на София. Иван Костов е доказал много и за това е все още в Парламента…без Иван Костов никой нямаше да е чувал за вас…без Иван Костов нямаше да има Синя Коалиция в Парламента! Всяко чудо за тру дни…Костов е каризматичен политик, а вие освен за зад кулисите за друго не ставате. Костов е прав, не може да се инвестира в хора, които губят избори…вие изгубихте кметските-ФАКТ!
    Цяла ДС се занимава с оплюването на Иван Костов и пак се гласува за него и пак се прескача бариерата, а политик извън Парламента е едно голямо НИЩО!!!

  4. Отговор

    Петя

    09/04/2012

    Г-н Прошков, никъде в интервюто Ви не видях поне бегли идеи за излизане от “капсулирането на ДСБ”?! От всеки ред обаче изплува желанието Ви за заемане на председателското място. Смятате ли се наистина за способен да заместите Костов? Убедена съм, че лошото Ви представяне на местните избори миналата година се дължи в голяма степен и на Вас, защото в предизборния дебат бяхте меко казано изключително неподготвен. Лично аз , а и други мои познати гласувахме за Вас с мноооого резерви. А виждам, че другите млади хора, напуснали ДСБ вече са се ориентирали към по-печаливша карта – Кунева. Май не е само въпрос на идеи?!

LEAVE A COMMENT

Към лентата с инструменти