ПРЕПОРЪЧАНИ
В медиитеПолитика

Омръзна ми да ме обучават да бъда талибан

29 март, 2012

в. Новинар, Миглена Славова

Може да направя сдружение в рамките на ДСБ

Прошко Прошков е роден на 31 август 1974 г. в София. По образование е инженер, магистър и докторант по „Автоматика и системотехника“ в Техническия университет в София. След дипломирането си заминава за Германия, където повече от 4 години работи по проект на Дойче бан за оптимизиране на транспорта. Прошков е научен изследовател и софтуерен аналитик в Техническия университет в Берлин. В момента е общински съветник в София, в миналия мандат е бил районен кмет на „Лозенец“.

– Г-н Прошков, с какво ви привлече сдружението на Меглена Кунева?

– Това е опитът на всички да докажат, че аз подадох оставка заради привличане от Меглена Кунева. Никой не ме е канил в сдружението на Кунева. Дали и какво правя е въпрос на това дали самата ми партия ще разбере това, което искам в момента. Най-добре се чувствам в това общество, това е моето общество. Категорично няма да съм в ръководството, защото аз не го искам. Проектът на Меглена Кунева е един от много проекти в момента и това, което всички се опитват да изкарат – че задължително и единствено това е причината, повярвайте ми – ако нямаше никакви проекти в момента, пак щях да подам оставка. Предпочитам да се занимавам, ако трябва и независимо, с политика, ако няма диалог, отколкото да стоя в унес. Аз не търся алиби, за да отида при Кунева. Конкретният повод за оставката е събранието на ДСБ-София, а не нещо друго.

– Оставката я подадохте преди заседанието на ДСБ-София.

– Да, защото не исках да отида на заседание, в което ще има триумф на мнителност, на нападки, не защото се притеснявам от това. Минавал съм през избори, през събрания, свикнал съм да ме ругаят, бивш районен кмет съм.

– Много не ви ругаеха по събрания.

– Не, не ме ругаят по събрания и в момента никой не би ме ругал на събрание, но поредното събрание на ДСБ-София, в което си говорим едно и също, няма смисъл. Аз исках да хвърля бомба с това, че анализът на изборите е идиотски, да си кажем реалната причина защо сме на тоя хал. От изборите насам категорично заявих пред националното ръководство, пред всички председатели на софийската организация, че не им приемам анализа, защото ме касае мен. Анализът беше, че големите градове са зле и особено София, а в страната сме много добре. На N-ти избори ми се случва да слушам анализи, които не са реалистични. Първият път, когато съм тряскал врата в ДСБ, беше в собствената ми организация през 2007 г. след европейските избори. Тогава отчетохме, че лошият народ не ни разбра, а ние не вкарахме евродепутати, но сме в добро състояние. Тогава щях да счупя рамката на вратата.

– Това не е ли поведението на ДСБ от самото начало, от основаването на партията?

– Реалният повод да бия камбаната е, че всеки се опитва да изкара, че причината е, че аз си търся кариера. Няма нищо лошо в това да търсиш кариера – това е друго табу в ДСБ. Все пак не съм особено политически неграмотен да зная от края на 2006 г. коя ще е партията, която ще управлява България. Не е като да не са идвали хора при мен, които да кажат: „Хайде, идвайте, млади и кадърни хора”. Твърдението, че търся кариера, е начин да се неглижира това, което говоря. Пренебрежението на истината е станало запазена марка за нас отвътре. Никой не иска да крещи „Царят е гол”. Аз го крещях много пъти и сега нарочно предизвиквам публичен дебат и оставам вътре в партията. Станахме хора, чиято единствена цел в политиката е да застанат на трибуната и да чакат френетични ръкопляскания. Всеки политик може в една приятелска атмосфера, в една капсулирана зала да получи одобрение. Просто не трябва да казва безспорни истини. А аз усещам, че нещата не вървят на добре. Ако сега спешно направим нещо по въпроса, това ще е най-добрият вариант. Аз съм общински политик и не се касая от партиен пост.

– Иван Костов ви определи на пресконференция, след като подадохте оставка, като добър политик. Как приемате тези думи?

– Аз прочетох изказването и благодаря за оценката, но в нея имаше и оценка, че аз съм политик, който не носи резултат на ДСБ, т.е. имаше вътрешно противоречие в самото изречение. По този повод аз се позамислих, защото това са силни думи. Аз имам уважение към всички – към председателя, към партията. През последните дни установих, че съм първият партиен кандидат на ДСБ от създаването й. Всички кандидати досега бяха гастрольори, не в лошия смисъл на думата. Такива бяха Светослав Гаврийски, Неделчо Беронов, Мартин Заимов – стойностни хора, силни, смислени. Помня какво се е случвало. Винаги, когато кандидатът слезе от сцената на изборите, анализът е – кандидатът не ставаше, затова се провалихме, иначе сме великолепни. Когато кандидатът е бил тъкан от тъканта, кръв от кръвта, част от тялото, борил се е вътре за доверие, е различно. Публично достатъчно се окепазихме, че само спорим, за процедури, за листи, кой каква квота ще има. Трябва публично да минем през катарзис, да кажем какви са причините, да направим смислена Синя коалиция, която няма да е основана на страха, че няма да минем някаква бариера, в която няма да има ритане по кокалчетата, няма забележчици, леки атаки.

– Да, но това се прави от хората, които са в двете партии. И да създадете нова Синя коалиция, ще е същото. Може би трябва да е в друг формат?

– Аз много мислех през последните месеци, прочетох всички наши стари документи. Оставката ми не е лесно решение, да споря с хора, с които страшно се обичаме и уважаваме. Хората си ме припознаваха като човек, който бачка на терен, не на партиен пост. Видях, че в нашите документи има много смислени неща и задавам въпрос към ръководството, към председателя – какво правим по въпроса, който той е поставил още през 2007 г. Тогава председателят е казал – непоследователни сме в отношенията с другите партии от десницата и центъра, загубихме стратегическо предимство да сме различими, започнахме да губим доверие поради собствената си влошаваща се позиция, непостигнатите цели демотивират привържениците, в очите на избирателите се загубваме като опозиция, сега трябва да се направят крайни усилия да излезем от спиралата „загуба на избори, загуба на присъствие“. Но ние продължихме да сме непоследователни. Преди две години нямахме кандидат в София, подкрепихме г-жа Фандъкова. Ние заведохме част от избирателите си при г-жа Фандъкова. Може би те емоционално се свързаха с нея.

Това не беше решение само на софийската организация. Нали никой от нас няма илюзията, че в ДСБ националното ръководство е най-силният орган, а лидерът е най-силната фигура? Само две години преди това, през 2007 г., на пресконференцията след местните избори мисля, че г-н Иван Костов заяви, че Мартин Заимов ще бъде нашият кандидат и за следващите избори в София. Мартин Заимов беше похабен само за 2-3 месеца с клюки, сплетни в рамките на партията и беше определен като неудачен кандидат. Абсолютно незаслужено. Някой може да си каже, че ми е наранено себелюбието и затова страдам, че не ме оцениха, затова подавам оставка. Не е това. Много трудно беше за мен да стана кмет или да имам огромен резултат, защото сме сравнително малка партия и коалиция. Нямам против да сме малка партия, това не е най-страшното. Не съм очаквал да спечелим лесно или въобще да спечелим със страшни чудеса. Никой не трупа знания в тази партия, защото никой не вярва, че младите хора ще бъдат тези, които ще взимат решенията в тази страна.

– Искам да се върнем на изказването ви, че не трябва да се неглижират новите политически формации, които се създават. Какво е мнението ви за Меглена Кунева, за новата партия на Димитър Стоянов и Капка Георгиева, за Валери Симеонов, за отцепниците от РЗС, които имат намерение да правят нова партия около Димитър Чукарски?

– Трябва да гледаме спокойно и обективно на абсолютно всичко, което се случва, и да дадем оценка, след като чуем какво е то. След изборите аз направих много срещи с всякакви граждански сдружения. Видях се с Кунева, тя тогава нямаше никакво сдружение. Срещнахме се по две причини – след първия тур на президентските избори установихме, че има припокриване на вота в София, тъй като част от хората от Синята коалиция не гласуваха за Румен Христов, а за нея. Освен това проведохме разговор за обща политика, обсъдихме критиките си към ГЕРБ и потресът от провеждането на изборите. Исках да си отворя кръгозора, да видя цялата динамика. Срещнал съм се с N на брой сдружения. Сега се видях с колегите, които основаха сдружението в СДС – Демократично действие. Това са хора, които също имат различно мнение и започват диспут в собствената си партия. Аз самият също може да направя подобна стъпка, защото това е смислено. Тя не е мост към някое друго сдружение или към някой друг проект. Но не искам да е дискусионен клуб, в който си говорим общи приказки, а брейн сторминг ядро за различно мнение. Искам да спра да бъда обучаван на това да бъда талибан срещу всичко и срещу всеки. Другите политически проекти са част от нормалното разкалване на политическия терен, защото повечето от тези проекти сякаш са с много тясна кауза.

 

  • Print
  • email
  • Google Bookmarks
  • Facebook
  • Google Buzz
  • Twitter
  • del.icio.us
  • Yahoo! Buzz
TAGS

LEAVE A COMMENT

Към лентата с инструменти