ПРЕПОРЪЧАНИ
В медиитеПолитика

Прошко Прошков, ДСБ: Редуцирахме се до инструмент за оцеляване на върхушка и лидер в политиката

28 март, 2012
Прошко Прошков

Copyright: Dimitar Kyosemarliev

Дневник, От Георги Марчев

Прошков Прошков е общински съветник в София от „Синята коалиция“ от квотата на ДСБ.Той водеше листата и беше кандидат-кмет на миналите местни избори. Класира се трети след победилата на първи тур Йорданка Фандъкова (ГЕРБ) и претендента на левицата Георги Кадиев. Преди това беше районен кмет на район „Лозенец“, избран пряко. Основател е на ДСБ. Преди няколко дни напусна националното ръководство на партията. „Дневник“ разговаря с него за мотивите за решението му, за бъдещето на десницата дали поема по нов политически път.

Напуснахте ръководството на ДСБ, в което бяхте избран неотдавна – през миналия ноември. Какво се промени за това време, какви са мотивите за решението ви?
– През ноември изненадващо за мен бях поканен в ръководството на ДСБ. Не бях водил разговори с Иван Костов, но приех предизвикателството. Искаше ми се да видя как функционира националното ръководство като орган и можем ли да изведем партията и коалицията на различно ниво.

От 2007 г. обаче констатираме едно и също нещо. Председателят на партията тогава каза, че ние губим доверие, заради постоянно влошаващата се позиция на партията в политическия живот. Че не постигаме цели. Че демотивираме нашите привърженици, загубваме се като опозиция в очите им. Разбирали сме, че трябва да спрем постоянната спирала на загуба на избори и на присъствие, защото преставаме да бъдем алтернатива на всякакви управляващи, да сме политически фактор в страната и източник на перспектива за управление. Това са констатациите, които бяха направени през 2007 г. Добре направени тогава.

За да знам, че това не е просто демагогия, искам да виждам реално действие. Много пъти съм се питал защо не вървят нещата, защо е трудно, защо винаги има основания да се счита, че някак си дори апаратно си пречим на това да има енергия. Апаратът беше срещу щаба на изборите и това не е тайна.

Анализът е основната причина, която ме кара да мисля, че не мога да съм полезен като ръководител там сега. Тръгвахме от грешни начални условия и анализ – така не можеш да си решиш задачата. Самозаблуда е да казваш, че всичко е наред – имали сме пак 100 общински съветници, което означавало, че ще имаме 30 народни представители в следващия парламент с коалицията.

Изказвали ли сте позицията си вътре в ДСБ?
– Казвал съм я на последните събрания на ДСБ-София, където присъстваше и Костов. Казах, че не приемам анализа не от честолюбие за провала в София. В столицата резултатът е лош, но е трето място, а навсякъде другаде в страната сме на шесто и назад. Лош резултат, за който имам вина и аз. Не отричам. Сигурно можеше да бъде направено и по-добре от самия мен, но ако причината е само един кандидат на партията или минали кандидати, тогава защо трендът е винаги отрицателен? Ние не можем да генерираме личности или какво?

В ДСБ има много смислени хора с ниво. Не приемам анализа, не защото е по някакъв начин атака към мен и щаба, а защото е вреден и грешен. Отговорът защо вървим все надолу от 2004 г. е друг.

Отговорът е следният: Ние загубихме по някакъв начин нашата идентичност, идентичност като кауза. Основахме се като гражданска формация с най-силната декларация в историята на 20-годишния преход. Тя беше срещу фасадата, картелирането, политическите договорки и т.н. След като се основахме по този начин, успешно в последните 7-8 години се спихваме, не сме последователни като позиция. Станахме партия, която прави само един ход напред, не мисли за близко бъдеще.

Редуцирахме се до проект за оцеляване, или инструмент за оцеляване на върхушка и лидер в политиката. Не виждам големите политически идеи, които да ни извадят от състоянието, в което се намираме. Не мога и сам да ги дам като рецепта. Аз не съм способен да посоча пред вас трябва да се направи – едно, две, три… Бих участвал в такъв разговор, ако знам, че ситуацията е такава и тя е реалистично анализирана.

Апаратът в момента не трябва да ни кара да се занимаваме с нападки към един или друг човек. Малките хора коментират останалите хора. Големите хора говорят за идеи и решения на проблеми. Някакси ние в ДСБ вместо гражданската енергия вкарахме мнителност. Вместо политически идеи има противоречия, пренебрежение към истината и нетърпимост към чуждото мнение, каквото и да е то. Много болезнена констатация е, че станахме партия, която отглежда поколение с единствена цел да получи същите френетични ръкопляскания като ръководството в една капсулирана малка зала. Не сме способни да излезем на терена и да посрещнем критики, където ще те блъскат и ще те обругават.

Какво трябва да се промени?
– Смятам, че не сме в крак с времето, както гласеше предизборното ми мото. Политическата класа има нужда се ъпдейтване, да влезе в час. Може да стане съвместно между поколенията. Гражданите не се включват вече само на четири години в политиката. Всичко е в социалните мрежи и интернет. Избирателят вече четири пъти на ден те тегли и те преценява, избира, избягва…

Като експертно говорене не сме лоши. Мисля, че сме предлагали добри неща. Те нямат отзвук, не се отразяват на управлението на страната, защото са с малка тежест, не привличат повече доверие. Не очаквам всички да се съгласят, но нека провокирам разговор.

Използвах и момента точно преди събирането на софийската организация в събота. Не отидох, защото не искам да слушам бравурни неща или нелепи лични нападки, простотии. Не ме е страх. Най-запознатият съм със софийската организация на ДСБ.

Казахте, че определено партията трябва да преразгледа коалиционната си политика, защото в момента „не работи самоуверено и като истинска алтернатива, а гони заветните 4%“. Смятате ли, че самостоятелно ДСБ има шансове? Виждате ли друг партньор освен СДС?
– Факт е, че най-големият проблем веднага след основаването на ДСБ, беше определянето на СДС като мръсна дума. Винаги съм твърдял, че избирателите на ДСБ и на СДС са хора от една и съща кръвна група. Поради ред причини са разделени в политическото си представителство, но нападки между двете партии няма да доведат никога до добро, защото това са едни и същи хора. Не сме важни ние, апаратите и партиите ни, важни са тези, които представляваме. Тези, които ни избират, все още си пият бирата заедно. Този знак е много важен. Те никога не се разделиха помежду си.

Спорят, но си пият бирата заедно. Връщането на духа в тялото, някак си стана изкуствено. Не съм против „Синята коалиция“, но наистина ме е страх просто, че тя се превръща в брак по сметка. И не само това, но и умело го показахме на хората в последните години.

Какво не ви харесва в „Синята коалиция“?
В медиите изтичат предимно разприте от типа каква процедура ще протече за еди кое си, как ще подредим листата, какво ще се случи с квотите на разпределение. Едва ли това са новини, които вълнуват обществото. Това са вътрешни процедури в някаква коалиция. Те стават повод за основни новини от самите нас. Много искам да кажем, че „Синята коалиция“ е работеща, но да спрем с това: Ние без тях не можем, за жалост. Да кажем: Хайде, хора. Имаме толкова общи неща, да не кажа почти всичко.

Какъв е механизмът? Да се слепим и да прераснем отново в силно движение, защото това е възможно. Може да стане през второто поколение на СДС и ДСБ, което си говори много добре. Ако има някакви драми, те са много високо. Младите нямаме драми помежду си.

Ако се оттърсим от това, ако оставим това комплексарско говорене за бариерата от 4% и дали ще я прескочим, можем ли да сключим споразумение, което ни обвързва с общи идеи? Нека дискусията да е затова кое ни пречи в съюза. Да не лъжем, че ще сключваме сериозна коалиция.

Струпване на партии не води до резултат. Мартин Димитров казваше на изборите, че зад кандидатурата за президент Румен Христов стои най-широката коалиция в историята. Бяха 16 или колко партии. Това доведе до шесто място, което е обидно и за кандидата и за всички нас, и за подкрепилите го. В никакъв случай не е само проблем на кандидата.

Не сте доволен и от направения анализ след президентските и местните избори. Какво не одобрявате?
– Не одобрявам затварянето на очите пред очевидния факт, че загубата на доверие не се дължи на отделните мажоритарни кандидати в градовете, защото всеки може да бъде под обстрел. Нашата непоследователна политика трябваше да бъде очертана в този анализ.

Да бъде подчертано, че преди две години ние подкрепихме ГЕРБ в София, противно на мисленето на членската маса, която беше категорично против. Помня тежкия дебат. Нося вина и аз, защото съм бил част от софийското ръководство тогава. Носи вина и националното ръководство, защото без негова санкция нищо не става в ДСБ. Не може софийското ръководство да е решило само да подкрепя Йорданка Фандъкова. Това беше грешка. Трябваше да се явим сами на тези избори, ако ще да се класираме осми.

Даваме кредит на доверие на правителството, крепим Фандъкова, изведнъж много внезапно се разочароваме. Предпочитах да дефинираме и отношението си към БСП и ДПС. Можем ли да напускаме залата, вместо да гласуваме с тях на вот на доверие на кабинета.

Чувствате ли се неразбран от съпартийците си?

– Не се чувствам неразбран. Мисля, че хората ме разбират, не разбират докрай мотивите ми да критикувам. Ако някой не ме разбира, му казвам, че по никакъв начин не се сърдя.

И тези, които ще хвърлят камък по мен, ще кажа, че ги разбирам и са мои приятели. Нека се замислят, когато съм печелил тяхното доверие, дали наистина са чак пък толкова непреценяващи хора. Затова слизам от високото ниво, за да говоря на ниско ниво, да говоря с тях. Готов съм да застана да разговарям с всеки, дори с този, който ще ме разпъне на кръст. Ще се помъча да бъда изслушан. Надявам се да стане.

Какви са отношенията ви с ДСБ-София и с Атанас Атанасов?
– ДСБ-София е организацията, за която най-много милея, защото съм работил за нея толкова много време. Познавам повечето хора. Повечето са изключително смислени и добри. Ще ми се да имаха през последните години по-голяма възможност да правят общинска политика, а не събранията им да се превръщат в една говорилня на тема с кого ще се коалираме, колко СДС-то еди кво си, да говорим за общи приказки по вестниците. Твърдя, че софийската организация е апендикс на националното ръководство. Тя не взима сама решенията.

Лични отношения не коментирам. Само малките хора коментират други хора. Коментирам идеи. С всеки мога да работя, с всеки в името на някаква кауза. Видя ли я с всеки ще работя.

Каква е оценката ви за лидера на ДСБ Иван Костов? Как преценявате поведението му от изборите досега?
– В позицията на редови член искам да задавам въпроси. За времето си като политик и държавник Костов е бил адекватен на това, което е правил. Това трябва да се отчита исторически. В контекста на оглавената от него партия ДСБ мисля, че трябва да задаваме въпроси.

Питам ДСБ като гражданска партия редуцирана ли е до инструмент за оцеляване? Способен ли Иван Костов е да ни гарантира устойчивост, защото всяко лидерство има край? Най-малкото човек се оттегля от всяка работа. Кои са хората, които получават възможност да правят истинска политика? Каненето на млади хора на високи партийни постове само по себе си нищо не означава.

Оценката ми в момента? Не разбирам напълно какво се случва. Не мога да разбера защо не искаме да чуем реален анализ. Ако търсим инструмент за оцеляване на един лидер, да се дадат аргументи защо.

Какво правим с всички натикани в ъгъла десни хора, които десет години не намират смислено политическо представителство. Ако го намираха в нас, то изтля. Те не виждат как техният глас ще стигне до взимането на решение в тази страна.

Искате ли да станете председател на ДСБ или на софийската организация?
– Никога не съм ламтял за партийни постове. Обичам в политиката да съм на терен. Чувствам се добре, изоставам даже с общинската политика, която най-много искам да правя. Заради всички крамоли и разправии си губя времето. Партиен пост нищо не значи. Имах много номинации –  поне от половината организации – да оглавя ДСБ-София. Това обаче не е най-важното. Приех аргумента, че трябва да се стига да някакво единение, на което по някакъв начин аз съм пречил. Не знам защо, след като съм бил и кандидат-кмет на партията.

Не ми е това проблемът. Оттеглих се публично пред всички и подкрепих номинацията на Иван Иванов. Пожелах му успех. Обещах му, че ще му бъде помагано от всички в общината.

В изказвания пред медиите заявихте, че страхът и отчаянието владеят ДСБ.
Кога точно установихте това?
– Това е процес. Не е събитие – изведнъж да стана и да го установя. Не. Нещата се трупат капка по капка. Подозира се, че понеже в момента аз съм в страшно настроение през трансферния период в политиката и във великите нови проекти, си търся алиби, за да си реша кариерен проблем. Ама ако беше така, щях да съм отишъл в голяма партия, която ще управлява страната. Всички я знаехме коя е още преди 5 години.

Моментът да говоря дойде точно преди събранието в събота на най-голямата ни организация ДСБ-София, която между другото не е чак толкова голяма. Не е свързано с никакъв друг момент.

Страхът и отчаянието ни владеят отдавна. Едното е, че няма да влезем в парламента и ще изгубим смисъла си на съществуване като политическа партия и се налага да правим какво ли не като споразумения и коалиции. Отчаянието е това, че да не можеш да кажеш прощавайте, ама в момента ни говорите глупости. Ние сме все надолу и се срутваме, а си разчистваме вътрешни сметки в партията. Малцина смеят да си кажат мнението.

В социалните мрежи тези, които ме критикуват остро, ме критикуват публично. Тези, които казват най-сетне го каза, го правят на лични съобщения и са повече от другите. Това на какво ви прилича. Не са хич малко тези, които ме поздравяват за смелостта да говоря и да остана в битка за истината, колкото да звучи високопарно. Общо взето съм земен. Дебатът за истината от коридорите и пушалните трябва да се пренесе в залата.

Засега оставате член на партията. Предлагали ли са ви да се присъедините към друга партия или гражданско движение?
– Никой не ми е предлагал.

Говори се, че ще станете член на евентуалната партия на Меглена Кунева. Имате ли предложение?
– Нямам никакви предложения да ставам член на нещо. Много е трудно да ме накараш да бъда в нещо, което няма никакъв смисъл. Иначе съм щял да избера да бъда в голяма партия от типа на ГЕРБ.

Не си търся алиби за нищо. За мен е по-важен аргументът да кажа защо стоя в ДСБ. Какво правя? Дали ще остана независим и да си правя сам общинска политика. Нищо друго да не ме интересува.

Спекулации има всякакви. Чух, че и ГЕРБ ми се предлага. Нямам в главата си мисълта да поемам друг път. Предпочитам дори да съм вътрешна опозиция. Искам да пробвам какво ще стане. Имам мисълта за спешен анализ в ДСБ.

Присъствали ли сте на събитие на Кунева?
– С Кунева се срещнахме след изборите. Установихме, че трябва да направим политическа среща с хората от нейния и моя щаб, защото след изборите се разбра, че вотът в София – моят и нейният, се припокриват. Хората, които масово са гласували за мен, са гласували и за нея.

Как разчитате това?
– „Синята коалиция“ действително продъни кандидата си за президент. Явно наши симпатизанти са гласували за Кунева. Както и симпатизанти на друг политически субект са припознали мен. Ставаше въпрос за хора, които не намират друга алтернатива, а не че ние сме с най-великолепната кандидатура за кмет.

Срещата с Кунева беше кратка, още преди появата на нейното движение.

На тази среща бяхте като кандидат-кмет или по партийна линия?
– Не беше партийна среща. Моите срещи ги правя в лично качество. Аз съм свободен човек, нищо че съм партиен член. Партийните членове на ДСБ трябва да могат спокойно да си говорят, с когото поискат. В това няма нищо лошо. Срещата ми с Кунева беше само рекапитулация на преминалите избори и изразихме общ потрес от проведените от ГЕРБ избори. Тогава подадох и жалба в съда.

Пред медиите тези дни критикувахте непоследователната политика на ДСБ към ГЕРБ. Какво според вас трябва да бъде отношението към управляващите на централно ниво и в София?
– На централно ниво е късно да правим каквото и да било, защото направихме няколко хода в едната и в другата посока. По отношение на София  – абсолютно критика към всяко безобразие независимо кой го предлага.

  • Print
  • email
  • Google Bookmarks
  • Facebook
  • Google Buzz
  • Twitter
  • del.icio.us
  • Yahoo! Buzz
TAGS
1 Comment
  1. Отговор

    Иван Бухов

    11/04/2012

    Съжалявам го този човек! Имах надежди в него! Очаквах да получи и по-добър резултат в изборите за кмет на София! От тогава, от полученото трето място започна моята неудовлетвореност. Хората по-добре са го познавали и за това не са гласували за него! Лошо е, че не се намери и по-силен от него, за кметския пост. С победата над Кисьов вдъхна надежди, но напразно бяха! Сега, ако е мъж, заедно с другите от компанията трябва да напуснат СОС! Аз съм гласувал за Синята коалиция, а не за него или друго нещо!!! Честно е да не ме лишава от избранник в съвета!!!

LEAVE A COMMENT

Към лентата с инструменти