ПРЕПОРЪЧАНИ
В медиитеПолитика

Апаратните игри превръщат едно общество в абсолютно блато на мнителност

28 март, 2012

снимка в. Банкеръ

Истината става табу. Ние сме демократи, а сме ампутирали чувството си за свобода, избор, справедливост

Валерия Йонкова, www.vsekiden.com

Прошко Прошков е бивш кмет на район „Лозенец” в София. Инженер, магистър и докторант по „Автоматика и системотехника“. Той бе кандидатът на ДСБ и Синята коалиция за кмет на София. Много популярно стана мотото му „В крак с времето”. Въпреки прогнозите той не успя да достигне до балотаж с Йорданка Фандъкова и се класира трети. Това изостри отношенията в партията и доведе до конфликт. Прошков подаде оставка от ръководството на ДСБ. Той не спести тежки обвинения към ДСБ и Синята коалиция, упрекна партията в апаратни игри и заяви, че каузата й е сведена до оцеляването на лидера и върхушката. Потърсихме Прошков, за да обясни причините за тежкия му разрив с Иван Костов.

Г-н Прошков, оставката ви от ръководството на ДСБ се превърна в сензация. Доста смел ход, как си го позволихте?

Оставката ми изглежда внезапна отстрани, но подобен жест никога не е събитие, а процес. Аз минах дълъг процес в последната година, участвах и в кампания. Посочих проблемите на форума на ДСБ-София, където участва и националното ръководство. В крайна сметка реших, че е по-добре да не се водя част от това ръководство. Дали ще го наречем пропаст или различие – да, имаме определено различие. Първото и най-важно е къде се намираме и какъв анализ си правим от ситуацията. Не можеш да намериш решение на една задача, ако не си анализирал началните условия.

Тоест не можеш да решиш задачата, ако си сбъркал условието.

Казвам това като човек, който се е занимавал с математика. В началните условия е заровен ключът. Ако твърдим, че синьото е относително добро, че представянето на местните избори гарантира 30-ина народни представители, пак пеем мантрите за това, че сме неповторими, автентични. Какво казваш на хората? Аз съм автентичен и гласувай за мен! Хората това не ги вълнува. Така ги вкарваш в параграф 22: Гласувайте за нас, за да имаме представителство в Народното събрание. Защо? За да имате за кого да гласувате на следващите избори.

Апаратните игри, в които обвинихте ДСБ ли объркаха условието на задачата?

Апаратните игри превръщат едно общество в абсолютно блато на мнителност, недоверие и грубо пренебрежение към истината и аз чувствам, че започва да липсва сърце и емоция във всички наши действия. Изгубихме идейната си идентичност и изпаднахме в твърдо опортюнистично поведение. Лъкатушим между подкрепа и опозиция и това ни изигра лоша шега на тези местни избори.

Костов изуми всички с коментара си за вас, като каза, че ДСБ не може да инвестира в хора, които не са донесли политически успехи за партията, не са спечелили избори. Звучи като изхвърляне на ненужните.

Досега аз съм първият кандидат, който не е гастрольор на сцената на ДСБ и Синята коалиция. Идва кандидатът, прави избори, естествено неуспешни, казва се, има недостатъци. Но той е гастрольор и си заминава. Идва кандидатът за президент – г-н Беронов, достоен човек, външен за коалицията, накрая се описва, че той е виновен. Бил възрастен и какво ли не. Идва г-н Заимов, той е виновен за краха… И сега, когато кандидатът в мое лице е от това общество, квалификацията е за много хора, които си дадоха 2-3 месеца от живота, работиха абсолютно доброволно и дефинираха, че политическата класа не е в крак с времето, включително и ние. Във века, в който всички сме по интернет, фейсбуци и т.н., ние стоим и тренираме младите кадри в умението да кажат нещо, за да получат аплодисменти в една капсулирана зала. А не там, където реално ще те нападнат, наругаят, защото си длъжен да бъдеш там, където те ругаят.

Истината става табу. Ние сме демократи, а сме ампутирали чувството си за свобода, избор, справедливост. От граждански проект с най -добрата декларация – срещу площадната демокрация, картела на политическото представителство, се сведохме до инструмент за оцеляване на лидер, върхушка, няколко депутати. И в крайна сметка самата Синя коалиция се превърна в коалиция на страха. Искам да продължа да продуцирам истина – това, което аз си чувствам, от сърцето си.

Всичките тези истини посмяхте ли да ги кажете и на Костов?

Аз съм говорил много от тези неща и в присъствието на г-н Костов, и на представители на софийската организация. Ще си позволя да бъда пророк – от тази утроба няма да се родят нови национални лидери. Няма да споменавам имена, защото мога да навредя на някого…

Може би говорите за новите зам.-председатели Радан Кънев и Светослав Малинов?

Не само. Има адски смислени хора, с огромен потенциал, много по-добри и от мен. След нас идват 20-25-годишни, образовани, с друг мироглед, по-разчупени от нас.

Излиза, че лидерът не вижда реално нещата, а хората се употребяват, след което се хвърлят зад борда.

Няма да направя квалификация. Ние в София сме 3-ти, това е най-добрият ни резултат, но в останалите градове най-добрият ни резултат е 6-и. Вместо наистина да се запитаме какво става, започват апаратни игри. Ще цитирам доклад на Костов от юли, 2007 г.: „Бяхме непоследователни в отношението си с други партии в десницата и центъра – от отрицание до коалиране и загубихме предимството да сме различими… Преставаме да бъдем алтернатива на управляващите, да сме политически фактор в страната… В тази спирала надолу гласовете ни се губят в прости аргументи и от тях нищо не зависи”.

И след всичко, което се случи, как ще работите в ДСБ, няма ли да ви е невъзможно?

Нямам нищо против моята работа да бъде основно с редови членове и симпатизанти, а не в лабораторни условия. Не обичам лабораторното правене на политика.

Наричат ви бутикова партия, защото се виждат само 5-6 лица.

Трябва да се въвличат повече хора в активни политики. А не да се водят безкрайни дискусии с кого ще се коалираме и в какви пропорции. Това потиска всички активни, смислени и желаещи да правят политика да се готвят, да са умни, да знаят. Те губят мотивация, защото знаят, че никога от тях няма да зависи нищо.

Не прегръщате с радост Синята коалиция, нарекохте я коалиция на страха. Защо?

Когато даваш сигнали, че най-смисленото е да си договориш процедури, кой как ще се яви, в какви пропорции и че в партиите има ритане по кокалчета и изявления, къде с намигване, къде с по-груби действия.
Тия механични сборове хората ги наказват, ама зловещо ги наказват.
Синята коалиция, ако беше истинска, от сърце, а не за да оцелеят – н-броя души, които са някъде около 10.

От себичността на лидера ли идват проблемите, или от това, че партията е вече 11 години извън властта и зацикля?

Смятам, че превръщането на граждански партии в лични проекти е причина за упадък. От гражданска заявка към проект на някаква клика, която просто се възпроизвежда политически, пътят е само надолу и е стръмен.

Г-н Прошков, вие гледате ли към друг проект, например към този на Меглена Кунева?

Един проект не се определя от името на някого, а може ли да събира общество и да представя десните в България. В този смисъл вероятно проектът на Кунева има шанс. Там има общество на демократични, разумни хора. Но първо искам да изчистя проблема на мястото, където съм и където милея. Най-важното е как десните ще получат представителство от нови хора, които са в крак с времето, да си използвам аз клишенцето. И които да могат да бъдат под обстрел, а не пред аудитория, която френетично ще ръкопляска и ще дюдюка на всеки, който ще изказва различно мнение. Прави впечатление, че кончината на проектите в България се случва именно заради такива проекти.

Говори се, че хора от ДСБ имат намерение да търсят други изяви.

Има по принцип някакъв отлив, защото вложихме голяма емоция. Ние, които хванахме прехода още в пубертета си, а сега сме по-зрелички, имаме крещяща нужда да взимаме някакви решения. Няма никакво значение на какъв партиен пост си. Важното е да се еманципираш от апаратни изпълнения, от пренебрежението към истината.

Вашата оставка ще разтърси ли поне малко закостенялата система, ще даде ли урок?

Ами надявам се, аз винаги съм бил такъв – малко с рогата… Това се харесва, когато съм срещу опоненти, нека се харесва, когато го казвам и вътре. Никога не съм говорил неща, които не чувствам и не вярвам. Създал съм се между хората и блъскайки се по задачи. В едно съм успявал, в друго не. Истински живот, това е. Не лабораторно, не с бабуване.

Няма ли да станете неудобен в ДСБ?

Мисля, че не би трябвало да се говори за неудобни в ДСБ. Нека да цитирам г-н Костов през 2007 г., който казва: „Недопустим за мен признак на сектантство е липсата на търпимост към различното мнение. Не бива да допускаме всеки, отправил някаква критика, да бъде веднага обявен за партиен враг, намразван и обругаван.”

Обиден ли сте на Костов?

В политиката няма обиди, има принципи. Въпросът е в това, че искам да съм част от проект, генериращ политики, а не от някакво тяло, което пренася някакъв тип политици в някаква позиция. Както има едни такива биволи, които пренасят птиченца, или тела, които пренасят паразити. Не става дума за обиди, а за истински анализ.

  • Print
  • email
  • Google Bookmarks
  • Facebook
  • Google Buzz
  • Twitter
  • del.icio.us
  • Yahoo! Buzz
TAGS

LEAVE A COMMENT

Към лентата с инструменти