ПРЕПОРЪЧАНИ
В медиитеПолитика

Бия аларма за ДСБ с оставка

24 март, 2012

в. Труд. С бившия член на ръководството на ДСБ ПРОШКО ПРОШКОВ разговаря ЛИЛИЯ ЦАЧЕВА

-Г-н Прошков, какво и защо напускате?

– Вчера подадох молбата си да бъда освободен от Националното ръководство на ДСБ. Никога не съм се стремял да съм в партийно ръководство. Не съм го и очаквал. За 3 месеца като негов член видях как функционира и как мисли да изведе партията в нова орбита. Не мисля, че подходът е верният и не мисля, че ако вървим по този път, мога да допринеса с нещо. Опитах се да променя позиции за много неща, но това не е особено възможно.

– Какво значи “не е особено възможно”. Кой ви спира и как?

– Не виждам най-важното – да се оцени трезво реалното положение, в което се намираме като политическа сила. Да си го кажем честно. Анализът след местните избори бе, че сме стабилни в цялата страна и повтаряме резултатите си като брой общински съветници. Да отчитаме за успех по един общински съветник в големи и важни градове, ми се струва странно. Лично аз смятам, че претърпях неуспех в София, където сме трети. При това положение не виждам как 6-ото място в Пловдив или във Варна може да бъде наречено успех.

– Нали си давате сметка, че може да прозвучите като обиден и като човек, който не вижда грешки в себе си.

– Казах, че имам грешки. Казвал съм го и в ДСБ – ако грешката е само в мен, не бих се кандидатирал за нито една изборна длъжност повече. За жалост кривата на развитие на ДСБ от избори на избори е все надолу и ние трябва да търсим реалните причини за това. Имахме трудна кампания, разпокъсана, да не говорим за пълната липса на синхрон с Румен Христов. Софийската организация на ДСБ не прави общинска политика от години – и това съм го казвал. Ако бях чул анализ, че нещата са тежки, че нямаме идеи, които да се чуват от обществото, че организациите ни се разпадат, щях да видя смисъл да съм и в ръководството, и във всеки орган. Аз съм в тази партия заради хората от ДСБ. Ценя тези хора. Но какъв ангажимент поемаме към тях? Казваме им: гласувайте за нас, за да ни има в парламента. А защо трябва да ни има в парламента – за да има за кого да гласувате. Абсурден параграф 22, в който вкарваме най-смислената част от обществото. Време е в България гласът на десните хора да бъде отново чут, колкото и това да звучи като клише. Тези хора отдавна не са политически представени, седят като аутсайдери, не им се предлага нищо освен оплюване на всичко и всички. Което може и в голяма степен да е основателно, но съвсем не е единственото, което трябва да правим.

– Кога разбрахте тези неща – на всички избори след 2005 г. трендът е надолу, та “биете аларма” точно сега?

– Какъв е трендът, знам отдавна, но откакто съм в Националното ръководство, разбрах, че няма желание той да бъде променен. Да не се оцени истинската битка, в която влязохме в София, не е честно спрямо тези хора, които работиха и трябва да получат уважение. Те постигнаха все пак доста, въпреки всичко. Но непоследователността в годините в крайна сметка води до отлив на доверие.

– Дайте пример за непоследователност – една от гордостите на десницата е последователността.

– Ние безспорно имаме много ярки фигури, държавници, които имат много силни политически позиции. Но когато превърнеш в най-важна кауза преминаването на 4-процентната бариера за парламента, това е пагубно. Това е мантрата, която повтаряме на всички събрания. Да убеждаваш хората, че целта е да минем бариерата, не е много интересна политика. Ние не бяхме последователни в отношението си към ГЕРБ. Нямаме ясна позиция тотална опозиция ли сме на ГЕРБ, за които аз твърдя, че управляват лошо. Или пък ги подкрепяме. В началото дадохме доверие на това правителство, десни хора са част от него – в качеството им на експерти. После гласувахме вот на недоверие срещу същите тези хора – заедно с БСП и ДПС. През 2009 г. пък на кметските избори в София не издигнахме кандидат, въпреки че редовите членове на ДСБ мислеха другояче.

– Подкрепихте Йорданка Фандъкова и не обяснихте защо.

– Подкрепихме г-жа Фандъкова и това ни се върна като бумеранг. Няма как да подкрепиш един кандидат и след 2 години да искаш да спечелиш срещу него. Има и още – в миналия общински съвет 4 пъти гласуваме различно в най-политическия вот – за бюджета на София. Първата година сме “против”, втората – “въздържали се”, третата – “за”, последната – “против”. Това не е проблем на общинските съветници. Това са политически решения, които се вземат в партията.

– Кажете конкретно – в какво обвинявате ръководството на ДСБ, кой е отговорен, ако сте прав? И пак – защо чак сега?

– Тази непоследователност е факт. Не приемам и политиката на тотално отричане на всичко. Да се спират смислени идеи заради политически дивидент, не само не носи такъв, а носи негативи в бъдеще. А за мен най-големият проблем е, че всички станахме заложници на някакъв партиен апарат, на процедури. Не искам да стана съучастник този апарат да води ръководството за носа към унизителната едничка цел – влизането в парламента. Посланието, което искам да отправя с оставката си, е, че не е време за апаратни игрички. Апаратът узурпира ДСБ и това ще има гибелни последици. Затова и няма да отида на днешното събрание на ДСБ-София. Не искам да присъствам на поредно унижение, в което ще се самоубеждаваме колко сме добри, че сме единствените правилни и последователни и че всички останали са предатели и врагове. С това хората няма да ни харесат.

– Избира се нов председател на ДСБ-София. Вие бяхте номиниран, кандидат е и депутатът Иван Иванов. Защо не отстоявате идеите си поне в София, нали вярвате в хората от тази партия?

– Бях номиниран, но си оттеглих кандидатурата, за да има спокойствие и единение. Никога не съм искал да бъда председател на ДСБ-София, това не е условие да се занимавам с политика. Искам да успокоя всички, че нямам амбиции за партийни постове и моят жест го показва. Доц. Иванов, който вероятно ще остане единствен кандидат, е много почтен и свестен човек, който се харесва от хората и трябва да ги обедини. Но не искам да участвам повече някъде, където апаратът натиска, обажда се, обяснява кой трябва и кой не трябва да е някъде. Искам да се занимавам с реална политика. Не вярвам в абревиатурата ДСБ, а в общността ДСБ, от която се чувствам част. Вярвам в тези хора, моето семейство е там и буквално, и преносно. Искам моята общност да има глас. Усещането, че всичко се прави единствено в името на недостижимите 4%, убива общността. Убива и политиката. Ние отдавна не се готвим за скок и не вярваме, че такъв може да бъде направен. И ако не се промени нещо, никаква коалиция не би спасила от естествен тъжен край това, което наричаме “автентична десница”. Коалиции, направени механично, не върху политика, а върху сметки колко гласа трябват за оцеляване, са безсмислени.

– Това ли ви е присъдата за “Синята коалиция”, тя все някому пречи?

– Не ми се участва в коалиция на оцеляването, а в нещо, което прави истинска политика, генерира цели и идеи. Когато даваш външни сигнали на хората, че си с някого само защото е неизбежно, когато постоянно хвърчат искри между представители на двете партии, няма как да привличаш хора. Това навреди и на кампанията в София. Кого, по дяволите, интересуват процедурите на една партия или коалиция? Това са бури в напръстник с вода. Ужасяващо е, ако това са единствените новини, които генерираш. Но аз друго не виждам. Ако бъркам – ще е добре.

– За тези неща спорили ли сте с лидера Иван Костов? Казаното дотук звучи като мека интерпретация на версията, че ДСБ е лидерска партия, проект с цел оцеляване и проблемът е там.

– Споделял съм с ръководството своя анализ за изборите и резултата от тях. А проблемът на ДСБ не е квалификацията “лидерска партия”. В България повечето партии имат силен лидер и в това няма нищо лошо, нищо страшно. Но когато не виждаш устойчивост напред – биеш алармата. Аз съм особено чувствителен и към още един проблем – в кампанията ми участваха голям брой млади доброволци. Работиха всеотдайно в продължение на няколко месеца. Не виждам сега да готвим тези 20-годишни хора да влязат в политиката. Виждам обратното – капсулиране и изхвърляне на всичко по-свежо.

– Предстои ли да напуснете и ДСБ изобщо?

– Не съм тръгнал да напускам партията, искам да бъда част от нормалните, редови хора в нея, но да алармирам, че нещата не са добре. Да предизвикам полемика, би било повече добро, отколкото лошо. Няма да кажа лоша дума за никого в ДСБ. Изказвам разочарование. В казаното дотук няма нищо лошо, а неща, които обективно трябва да се случат. Иначе не виждам бъдещето.

– Как ви изглежда проектът на Меглена Кунева?

– В момента има много проекти. Нека видим какъв ще бъде и този на г-жа Кунева. Навикът ни в ДСБ да посрещаме всичко на нож, да обявим всеки за враг, не ни е донесъл нищо досега. Факт е, че за Меглена Кунева в София гласуваха хората, които не харесват какво им предлагат съществуващите партии. Това са избиратели, които не гласуват за ГЕРБ и не гласуват за БСП, което най-малкото изглежда перспективно. Важно е към новите проекти “Синята коалиция” да гледа обективно и след сериозен анализ, а не да скача постоянно и да е “анти” на всичко.

– Това намек към десницата да погледне към проекта на Кунева ли е?

– Не, не мога да давам никакви рецепти, а и не съм в ръководството на ДСБ вече.

Визитка

Прошко Прошков е роден на 31 август 1974 г.

Учредител на ДСБ.

Кмет на столичния район “Лозенец” (2007-2011 г.).

Кандидат за кмет на София от “Синята коалиция” на изборите през 2011 г.

Общински съветник от “Синята коалиция” в София.

  • Print
  • email
  • Google Bookmarks
  • Facebook
  • Google Buzz
  • Twitter
  • del.icio.us
  • Yahoo! Buzz
TAGS
7 Comments
  1. Отговор

    Валерия Лякова

    24/03/2012

    Драги Прошко! Като един от основателите на Диалог, и на ДСБ и отвратена от апаратни хватки, купени мангали /от г-цата преди изборите 2005г. в Пазарджик/ и т.н. заявявам най-отговорно- ДСБ се бори за 4-5%, за да осигури на 5-6 храненици на Командира още някой и друг мандат сладко папкане от държавната софра. Десни, та десни! Кой от лидерите ви е платил заплати и осигуровки поне на един човек? Кой от тях си е вадил прехраната не на държавна хранилка поне месец-два през последните 22 години? Чудя се на хора като тебе, Радан и може да има още някой, какво правите там?

  2. Отговор

    Петър

    25/03/2012

    Колко тъжно е когато хората постъпват така както ти постъпи! Да не дойдеш на градското събрание вчера. Председателят ти на предисзборният щаб Ангеличин да не дойде. Разбираемо е разбира се – трудно е да погледнеш в очите всички които са ти гласували доверие толкова години и да го предадете с лека ръка, за няма и 30 сребърника и голи обещания. Тъжно……много тъжно е когато човек неможе да погледне хората в очите.

  3. Отговор

    Калин Каров

    26/03/2012

    Аз също съм учредител на ДСБ.Дълги години участвах и предизвиквах дискусии в Люлинската организация, докато стигнах до убеждението, че никой не се интересува от нашето мнение. Още от обсъждането на устава защитавам два принципа, които смятам,че са фатални за ДСБ:
    1. Националното ръководство се ЗАДЪЛЖАВА в едномесечен срок да вземе отношение по всички повдигнати от организациите въпроси.
    2.Всички материали, свързани с провеждани от ДСБ мероприятия да се предоставят на поканените 10 дни преди провеждането на мероприятието.
    Отдавна не вярвам, че нещо ще се промени …..

  4. Отговор

    Дафинка Маринова

    26/03/2012

    Това което споделя Прошков е напърно вярно, същото се случва и в СДС.Надежда и Костов мислят единствено за своите позиции и местенца.От години двете партии се лъжем , че можем да работим заедно , а ние просто се ненавиждаме и това пак бе “ лидерски “ сценарий.Никога не сме работили като реална коалиция.Избирателите ни са интелигентни , те виждат всичко това и мисля , че дойде времето когато вече не искат и да чуят за нас.Да ама Не казват Костов и Надежда трябва да сме заедно , даже Надежда беше изпаднала в недоумение на последния НС на СДС, как може някой да си помисли , че е по – добре да не влезем в парламента.

  5. Отговор

    Дафинка Маринова

    26/03/2012

    Това което споделя Прошков е напърно вярно, същото се случва и в СДС.Надежда и Костов мислят единствено за своите позиции и местенца.От години двете партии се лъжем , че можем да работим заедно , а ние просто се ненавиждаме и това пак бе “ лидерски “ сценарий.Никога не сме работили като реална коалиция.Избирателите ни са интелигентни , те виждат всичко това и мисля , че дойде времето когато вече не искат и да чуят за нас.Да ама Не казват Костов и Надежда трябва да сме заедно , даже Надежда беше изпаднала в недоумение на последния НС на СДС, как може някой да си помисли , че е по – добре да не влезем в парламента.

  6. Отговор

    Mariana

    27/03/2012

    „Драги Прошко“, виждам, че ренегатите вече те прегръщат! Имаше един Панайот Ляков, сега Лякова, която не е успяла да се вреди на хранилката и вече е ужасно разочарована….
    А аз те презирам…Какво ти е обещала Кунева? На теб и на оня Скакалец Ангеличин? За Петър Николов вече ми е ясно – той има налудната убеденост, че родът му произхожда от Цар Иван-Шишман и поради тази причина трябва да е най-малко министър…И Цар ще го направим един ден!

  7. Отговор

    Бивш ДСБ-ар

    28/03/2012

    Браво Прошко!!! Точно по същите причини аз напуснах партията като член. Не можех повече да понасям как се говори за развитие и идеи…за младото поколение, а в крайна сметка всяка идея и всяка инициатива на младите се убива с празни обещания и лъжи. Единственото хубаво в тази партия за мен беше твоята кампания за кмет на София. Съжалявам, че ще го напиша, но ДСБ си отива и с този „апарат“ никога младежта и идеите няма да пробият в тази партия. Типично по български…справка нашата-българска история.

LEAVE A COMMENT

Към лентата с инструменти