ПРЕПОРЪЧАНИ
В медиитеИзбори

Влизам в политическата битка, за да стана кмет!

8 октомври, 2011

След пълното доверие, което ми дадоха Обединените земеделци, предлагам на вниманието ви интервюто за техния в-к „Народно земеделско знаме ХХ! век“

Вече сте в предизборна кампания, но и в края на един кметски мандат. Затова искам да ви попитам за равносметката ви след 4 години управление на столичен район?

Постигнахме най-добре работещата и удобна за гражданите администрация в София. Служителите работят с граждани без обедна почивка, а в четвъртък приемното време е до 19:00ч. Спасих от приватизация една детска градина. Всички училища в района са ремонтирани и с подменена дограма. Има още много неща, с които се гордея. Разбира се има и такива, с които не успях да се справя за 4 години, но това само ме амбицира още по-силно.

Управляващите от ГЕРБ сякаш не издържаха на изкушението и приеха кметовете на райони отново да бъдат назначавани. Как ще коментирате  този „рестарт”?

Милиционерското желание всичко да е под една шапка. Тези хора живеят в миналия век. Ако могат ще подредят всички софиянци на една огромна опашка пред кметството.  Вместо избрани от хората управленци, които познават проблемите на своя район и квартал, ще ни натрапят чиновници – трепетлики, които ще мислят как да не ядосат партийния си началник, вместо как да услужат на софиянци.

При откриването на кампанията казахте, че няма ред и конкуренция и дребният бизнес няма достъп до общински проекти. Какво трябва да направи една нова общинска администрация, за да се „отпушат нещата” за малкия бизнес?

Пълна незабавна публичност на всички проекти, поръчки и конкурси. Незабавно ще кача цялата информация в интернет, както и отчета за всеки похарчен общински лев.

Обединени земеделци, които са част от Синята коалиция, на всички свои форуми бият камбаната за тежкото положение на дребния и средния бизнес. Залагате ли на едно бъдещо партньорство с тях в общинския съвет?

Разбира се. Не само защото сме заедно в Синята коалиция, а и на лична основа. Запознах се с Петя Ставрева по време на изборите 2009г. Оттогава сме  приятели. В моя екип има хора, които тогава обиколиха страната с г-жа Мозер. С възторг говорят за земеделците ветерани, които са срещнали във всеки град – хора преминали през ада на комунизма. Удивително е как г-жа Мозер познава всеки от тях поименно, биографията и семейството му. Харесва ми това, че земеделската идея е в голяма степен потомствена – днешните дейци на Обединените земеделци са деца и внуци на активни членове на БЗНС. Тази политическа традиция е особено ценна в бедния на историческа памет обществен живот.

В тази връзка, реално ли е да се обещава намаляване на данъчната тежест и може ли това да стане в условията на криза? Помним, че финансистът на общината Минко Герджиков беше принуден да подаде оставка заради сгрешени данъци след новото райониране.

По-важно е данъците да бъдат справедливи. Такса смет например в момента се събира като данък – на жилищна площ. Самотна възрастна жена днес често плаща повече от многолюдно семейство, а изхвърля много по-малко боклук. Трябва справедливост, а не самоцелно намаление или увеличение. Другият аспект на въпроса е, че пари в общината има достатъчно. Те обаче не се управляват добре и изтичат през ситото от корупция и шуробаджанащина.

Каква, според вас, е най-важната тема за града и какво бихте направили най-напред, ако станете стопанин на „Московска” ЗЗ?

Да се промени моделът на взимане на решение, при който няма управляващи и опозиция, няма политически дебат, а грубо договаряне зад гърба на софиянци. Всички участват в разделянето на баницата, в поръчките и злоупотребите. Това не е политика, а фирма, ООД някакво. Ще го спра от първия ден, като извадя всичко на светло – в интернет ще пише кой, кога, как и защо е гласувал. Когато всичко става пред очите на гражданите, няма как да се сговорят и да си разпределят.

С голяма категоричност в едно интервю казвате, че ще ликвидирате дупките в София. Не е ли това най-неизпълнимото обещание? Всеки започва от разбитите улици, но проблемът с дупките остава.

Проблемът не просто е решим. Аз твърдя, че ще го реша за 2 години. Какво става в момента – ремонтират някоя улица. Месец по-късно Топлофикация я разкопава, за да сменят тръби и отново асфалтира. След това разкопават от Софийска вода и пак асфалтират. Другаде кърпят едни и същи дупки всеки сезон, вместо да преасфалтират основно цялото платно. Цяла мафия  печели милиони от този нарочно организиран хаос. Аз ще наложа предварителен график на ремонтите и неустойки за зле свършената работа. Ще забравим за дупките на третата година. София не може да е единствената столица с дупки. Трябва да бъдем в крак с времето – град от 21-ви век.

Вие познавате управлението на София отвътре. За какво най-остро критикувате сегашната администрация, която постоянно подчертава големите инфраструктурни проекти за града като метрото, околовръстния път, водния пръстен?

За отказа ú да промени модела на управление. В резултат на порочния модел, дори и тогава, когато се правят добри неща, те се правят неефективно, разпиляно, без ясна стратегия и без отчетност на средствата.  Резултатът е безконтролно харчене на огромни средства и недостатъчно качество. Да, околовръстният път е важен приоритет. Но при едно наистина добро управление, за същите пари могат да се направят освен южната дъга и още няколко десетки километри ключови булеварди, които да отпушат трафика в града. Вместо това, парите потъват в неясни джобове.

Г-н Прошков, бих искала да започнем с една актуална тема – случващото се в Катуница и допустимо ли е да има спонтанни демонстрации на огромен брой хора, вместо да бъдат разрешени от общинат?

Катуница е само един симптом на проблем, който тлее от години. Държавата е абдикирала от малките градове и селата. Там хората живеят в постоянен страх, тормозени от мутри и крадци. Цели региони са превърнати в лунни  пейзажи от разградени дворове, не остават нито домашни животни, нито реколта, нито желязо. И държавата я няма. Катуница  рано или късно щеше да се случи. Въпросът е ще имаме ли политическа мъдрост да се заемем с решаването на проблема. Или ще седим отстрани и ще се вайкаме пред телевизора, докато не пламне и под прозореца ни. 

Как ще коментирате това, че един кандидат президент е разположил щаба си в подножието на президентството. Допустимо ли е това и общината ли дава подобно разрешение?

Не е проява на добър вкус, но не бих искал някой да каже, че е загубил изборите, защото са му забранили да разпъне палатката си на точно определено място. Все пак, един силен кандидат няма нужда да се превръща в атракция за чуждестранните туристи.

Г-н Прошков, каква е прогнозата ви – допускате ли, че може да не стигнете до балотаж ?

Влизам в политическата битка, за да стана кмет. Малко вероятно е да спечеля на първи тур, така че балотажът е задължителен етап от победата.

Колко хора очаквате да ви подкрепят на 23 октомври и какво е най-важното ви послание към софиянци? 

Аз съм добър кмет, но лош гадател. Разчитам на демократичните софиянци, на онези, които винаги са гласували в синьо и в оранжево, на онези, които по площадите на София извоюваха свободата и демокрацията и това да станем член на Европейския съюз. Тези хора години наред търпят загуби. Аз мога да им донеса победа. Мога да донеса промяна, а от София ще тръгне политическата промяна в страната. Посланието ми накратко: С номер 33 да вкараме София в  крак с времето!

/Интервю на Татяна Атанасова, Народно земеделско знаме ХХИ век, бр. 707/07-13 окт.2011/

  • Print
  • email
  • Google Bookmarks
  • Facebook
  • Google Buzz
  • Twitter
  • del.icio.us
  • Yahoo! Buzz
TAGS
1 Comment
  1. Отговор

    Сара

    18/10/2011

    Г-н Прошков, предлагам Ви да усещате, говорите и мислите за изборите, както и за бъдещите Ви преговори в общината с друга метафора и нагласа, вместо ‘битка’ – ‘танц’. С уважение, Сара

LEAVE A COMMENT

Към лентата с инструменти