ПРЕПОРЪЧАНИ
Без категория

Честит празник!

22 септември, 2011

22 септември е огромен празник! Повечето народи по света имат за национален празник тъкмо датата на своята независимост. В България политическото значение на този ден е силно подценено.
Ако искаме да сме нация, която уважава себе си, а това е начина да ни уважават и другите, трябва да отдадем дължимото на истински стойностните неща от миналото и да ги надраждаме в настоящето.

Реших да отбележа днешния ден извън помпозните политически речи и извън телевизионните камери. Реших да го прекарам сред хора, за които 22 септември е освен обществен и семеен празник – моите приятели от Клуб „Един завет” – потомците на офицерския корпус до 9 септември, т.нар. „царски” офицери. Миналата година силно ме впечатли инициативата им, 22 септември да бъде честван и като ден на националното знаме, в който  българския трицвет да се вее над всяко училище, дом и обществена сграда.

Като кмет на Лозенец и потомък на офицер, завършил Военното на Н.В. училище с 33-ти випуск, произведен на Одринския фронт,  веднага подкрепих инициативата.
Не го направиха Столична община и държавните институции и всичко потъна в морето на бюрокрацията. Засега.

На днешния ден всички ще говорят за Цар Фердинанд I и за министър-председателя Александър Малинов, държавниците, които имаха мъжеството и дързостта да обвявят България за независимо царство. Ние решихме да почетем една историческа личност, която незаслужено е пренебрегвана от масовата история – Царица Елеонора. Тази силна жена изиграва изключителна роля в моралното възпитание на българското общество. Участва като самарянка на бойната линия на няколко войни, строи и дарява сиропиталища и болници, подпомага Българския червен кръст, покровителства Македоно-одринското опълчение. Като човек, имащ отношение към управлението на София няма как да не отбележа и нейния принос за града ни. На малцина е известно, че ако днес софиянци се гордеят с Боянската църква, това се дължи изцяло на Царица Елеонора. В началото на века боянчани решават да си построят нова голяма църква на мястото на старата средновековна постройка. Царицата закупува с лични средства парцел в селото и го дарява за нова църква, при условие да се запази старата църква на Севастократор Калоян. Така уникалният паметник е съхранен. След смъртта си царицата е погребана в двора на църквата. 
Избрахме днешния ден за да поднесем цветя на гроба и.  На 22 септември 1908г. тя става първата Царица на българите в новата ни история.

Честит празник!

  • Print
  • email
  • Google Bookmarks
  • Facebook
  • Google Buzz
  • Twitter
  • del.icio.us
  • Yahoo! Buzz
TAGS

LEAVE A COMMENT

Към лентата с инструменти