ПРЕПОРЪЧАНИ
В медиите

Прошко Прошков, кмет на район „Лозенец“: Централизираното финансиране е инструмент за натиск

1 февруари, 2010
Как да се децентрализира управлението на София, като се дадат повече правомощия на 24-те районни кметове – това беше един от проблемите, поставен от общинските съветници и от самите кметове при обсъждането на бюджета на града преди две седмици. Има и конкретни искания от СДС и ДСБ, които са подкрепени засега неформално, и от районни кметове от други политически сили. За това какви правомощия могат и трябва да бъдат прехвърлени на районите и как се справят те в условията на финансова криза разговаряме с кмета на „Лозенец“ Прошко Прошков, избран от листата на „Алианс за София“.

Столичната община има проблеми с бюджета заради намалените постъпления от данъци и такси. Какво е финансовото положение в район „Лозенец“?
– Не бих говорил за бюджети на райони, защото те включват парите за заплати и осигуровки от държавата, средствата за издръжка на сградата на администрацията и евентуално целеви субсидии за малкото ни делегирани дейности – като поддържането на междублоковите пространства, на няколко градинки и ако са предвидени инвестиции в ремонти на учебни заведения. Ако Столичната община се децентрализира някога, можем да говорим и за бюджети на районите.

Бюджетът на София за 2010 г. не е толкова малък, но е преразпределен за конкретни големи проекти като метрото. Увеличени са парите за транспортна инфраструктура, но за сметка на тези за ремонти. За нашия район те ще са същите или по-малко от миналата година, което означава, че ще кърпим дупки, вместо да правим цялостно улици. Намалени са парите за ремонти на учебни заведения. Все още няма справедливост в разпределението на средствата по райони.

Какво означава това?
– Под справедливост имам предвид равнопоставеност и обвързаност между плащаните данъци и получаваните услуги от общината в съответния район. Никой не може да обясни ясно защо инвестициите се насочват към един район, а не към друг.

Когато общината прави бюджета и капиталовата програма, допитва ли се до вас от какво имате нужда и след това взема ли предвид мнението на районите?
– Това е изискване по закон. Искат ни справки за това колко са необходимите средства за запълване на улични дупки, кои имоти искаме да отдаваме под наем, продаваме или да запазим. Даваме такава информация в края на всяка година, но много често тя не се взема предвид. При обсъжданията на готовия проектобюджет в работните групи към администрацията на Столичната община районните кметове не присъстват, за да защитят исканията си.

Така предложенията на районните кметове, които са избрани пряко от живеещите в района, се отхвърлят от висшестоящи чиновници, на които хората не са делегирали отговорности пряко. Това не е само мой проблем. Докато системата не се децентрализира, ще има съмнение как точно е направена инвестиционната програма и има риск цял район на града да стане жертва на това, че неговият кмет не е в благоприятни политически отношения с централната власт в София.

Какво трябва да се направи, за да имат районните кметове повече правомощия?
– За по-голяма децентрализация са нужни законови промени. Но дори и в рамките на съществуващите нормативни актове има възможност да се разширят правомощията – с решения на общинския съвет, със заповед на кмета или на главния архитект, и ние сме поставили въпроса на срещите си с централната администрация.

Какви правомощия искате?
– За нас е добре да поемем реално поддръжката на зелените площи, защото имаме проблеми. Например за отсичането на изсъхнали и опасни дървета трябва да се обърнем към дирекция „Зелена система“, която бави нещата с месеци. А не можем да й влияем. Имало е случаи заради забавяне дърветата да паднат и да има щети.
Държим да сме информирани и за договорите, които Столичната община сключва за нашите райони. Сега за нас те са недостъпни.

За какви договори става дума?
– Не познаваме параметрите на договорите за чистене, за асфалтиране – трябва да получаваме цените неофициално от изпълнителите, за да знаем каква работа може да възложим, за да се вместим в бюджета. Не познаваме и договорите за наем на имоти в районите. Тогава как да контролираме изпълнението?

Казахте, че сте поставили тези въпроси пред администрацията. Има ли някаква ответна реакция?
– Едно от условията „Алианс за София“ да подкрепи Йорданка Фандъкова в предизборната й кампания за кмет беше, че децентрализацията трябва да се случи. Тя беше може би единственият зам.-кмет, който ясно беше делегирал дейностите си на районите. По-голямата децентрализация още стои като декларация, но за тази година поне не виждаме, че може да се случи. А районните кметове могат да правят по-ефективни политики в някои области, защото са под обществен фокус.

Аз лично нямам никакви оплаквания, но има механизъм, по който хора от администрацията, които не се избират от столичани, могат да направят един кмет успешен, а друг – не. Централизираното разпределяне на средствата от Столичната община може и да е инструмент за натиск. Това трябва да се има предвид при изготвянето на закона за София.

Един от аргументите на администрацията да поддържа централизацията е липсата на кадри. Например за поддържането на градинките трябвали ландшафтни архитекти...
– В районите наистина трябва да има ландшафтен архитект, който да съгласува проектите по отношение на озеленяването. В същото време заплатите са ниски и не можем да привлечем качествен специалист. Но ако има истинска финансова децентрализация, всеки от нас може да си постави приоритети и в зависимост от тях да търси съответните специалисти. Обидно е, когато не можеш да помогнеш сам за решаването на проблемите на хората, а трябва да пишеш писма до общината, до фирмите концесионери и т.н.

Освен за зелените площи за какво друго трябва да се грижат районите?
– Районните кметове могат да поддържат и ремонтират малките улици и да обявяват обществените поръчки за това. Сега София се поддържа от мегафирми, които асфалтират с подизпълнители, които вероятно работят на доста по-ниски цени. Не виждам причина ние да не наемаме директно подизпълнителите и да си спестим маржа в цената на големите фирми, което е тяхната печалба.

Не виждам и причина всеки кмет да не може да поставя специфични изисквания в конкурсите за тези улици. Например, ако даден район е с повече павирани улици, ще заложи критериите така, че да има по-добра цена за павирането, отколкото за асфалтирането. Когато познавам района си улица по улица и тротоар по тротоар, мога да направя задание, което да доведе до по-добър ефект.

Миенето и метенето на малките улици също може да бъде делегирано на районите и да бъде разделено от сметосъбирането. Искаме да отдаваме под наем и общинските имоти в парковете и градините. Много от тези договори са изтекли от няколко години, на символични и смешни цени са и са анексирани в разрез със закона. Трябва да започнем отдаването им под наем отначало.

Да се върнем отново на бюджета. В сравнение с миналата година по кои пера парите ще са по-малко и как ще се отрази това на района?

– За чистенето парите са по-малко и фирмите вече са заявили, че ще намалят честотата на извозване на кофите за смет и на чистене на улиците. Така че тук очаквам проблем. Ще имаме проблеми и с по-малкото пари за ремонт и строителство на детски градини и ясли.

Колко пари са предвидени за „Лозенец“ по това перо?
– Нищо не е предвидено.Това е пример как може да се забави инвестиционната програма на районния кмет. Макар че съм кмет без правомощия, аз съм си направил петгодишна програма за строителство и ремонти и по нея отправям искания към Столичната община за финансиране. В нея са описани всички обекти общинска собственост, сумите, нужни за ремонтиране, както и по какъв ред трябва да се обновяват сградите.

Изпращам тези приоритети на общината, но получавам финансиране за съвсем други обекти и никой не може да ми даде отговор защо, кой го е решил и кой ще поеме отговорност. Недопустимо е директорите с добри позиции в общината да си уредят финансиране за ремонтите, а аз да го научавам от телевизията, след като съм заявил други, по-належащи. Миналата година например получих пари за ремонт на физкултурни салони, които не бяха приоритет на фона на течащи покриви и канализация.

В края на годината получих и финансиране за училище, чийто салон е правен преди 6 месеца, и трябваше да върна парите, тъй като нямаше техническо време средствата да се пренасочат за друго. До такъв абсурд не би се стигнало, ако имаме повече възможности ние да разпределяме парите.

Районите не могат да кандидатстват за финансиране по европейските програми. Пречи ли ви това?
– Проблемът тук не е в общината, а в условията за кандидатстване. Те изискват Столичната община да кандидатства с проекта. Проблемът е, че когато тя спечели финансиране по дадена програма с не особено голям проект, после не може да кандидатства отново по тази схема. В същото време малки общини печелят проект за десетки милиони, а ефектът от тях е по-малък. Мисля, че в момента се работи в посока районите да могат да кандидатстват за пари от еврофондовете. Проблемът ще бъде поставен пред Брюксел, тъй като в един софийски район живеят хора колкото в 3-4 общини, взети заедно.

Дневник

  • Print
  • email
  • Google Bookmarks
  • Facebook
  • Google Buzz
  • Twitter
  • del.icio.us
  • Yahoo! Buzz
TAGS

LEAVE A COMMENT

Към лентата с инструменти