ПРЕПОРЪЧАНИ
В медиите

В „Лозенец” няма да управляват мутри и ченгета

30 октомври, 2007

Скука. Квартално сиво всекидневие.  Нищо интересно не раздвижва сивите улички, криволичещи из „Лозенец”. Току мине някоя баба с пазарска торба, тумба стачкуващи ученици прехвръкнат от единия школски двор до другия, изнервени майки подбутват дребосъците да се прибират за ранен обяд. И изведнъж – спира кола, млади хора сглобяват набързо навес, мушват отдолу масичка и два стола и… ето ти предизборна кампания. Десните партии ДСБ и СДС са издигнали общ кандидат за кмет на района. Любопитният ми поглед търси кой е този екземпляр и лесно се спира на внушителната фигура на Прошко Прошков. Бързам да му задам няколко въпроса, преди да са го окупирали домакините от квартала: – Здравей! Ти си млад човек. Как така реши да се впуснеш в такова тежко състезание?– Не съм човек, на когото детската му мечта е била да стане кмет. Винаги съм работил на свободния пазар. Не съм бил чиновник. Не съм партиен апаратчик. Първата ми реакция, когато ме поканиха за кмет, беше да откажа. След това стотици граждани от района, които ме познават, и най-вече приятелите ми ме убедиха да приема номинацията. Аргументите им бяха, че младите хора трябва да вземат нещата в свои ръце. Считам, че е време да се появят хора, които ще разбият стереотипа на закостенелия и некомпетентен публичен администратор.– Името ти е много рядко. Откъде идва? Разкажи нещо за семейството си.– Нашият род е от четири поколения в София. Моите баба Ана и дядо Прошко, на когото съм кръстен, са се запознали като ученици в Търговската гимназия в “Лозенец” и впоследствие се женят. Баща ми Начко е инженер-химик и икономист, а майка ми Весела е преводач. Корените на рода ми са от Охрид и Дойран. В разговори с моята прабаба, лека й пръст, научих, че произходът на името идва от “прошка”. В семейната ни история преобладават предприемачите и това да опрощават дългове на свои партньори е било практика, акт на човещина. Самият аз прощавам неволните грешки, но не бих простил арогантност, ехидност, некомпетентност, мързел и лицемерие. При наличието на подобни качества у някои се вбесявам и си забравям името.– Опиши се с няколко думи?– Считам се за рационален и умерен човек. Преди всичко човечен – имаме голям дефицит на човечност напоследък, а това качество е сила, която се подценява.– Чувстваш ли се добре в квартала си? – Като дете се чувствах щастлив по уютните улици на квартала ни. Един от най-ярките ми спомени са разходките с баща ми по заснежените улици на „Долни Лозенец” във вечерите преди Коледа и неговите разкази, за разказите на дядо ми, за това какво е бил този празник преди комунистите да се опитат (слава Богу безуспешно) да го съсипят. В момента, както всеки жител на “Лозенец” се чувствам ограбен – отнеха ми лично пространство, светлина и жизнената среда. Хора, които нямат нищо общо с нашия квартал, нямат спомени за това какво означава „Лозенец”, се разпореждат безобразно с общинската собственост и най-лошото – лишават ни от правото да сме информирани навреме за техните решения.– Имаш ли си любимо място в „Лозенец”?– Много са – моето училище (120-о), Софийската духовна семинария, дворът зад църквата “Св. Преображение Господне”, там имаше върба, от която си взимах клонки преди Цветница, Водната кула (за жалост в момента задушена от околния хаос).– А омразно? – Всички места, където живеещите на седмия етаж в два съседни блока могат да си подадат пакет захар през балконите, надвесени над кална разбита уличка.– Ако станеш кмет, какво е първото нещо, което ще направиш?– По-скоро две са нещата, които възнамерявам да направя веднага. Ще залепя на вратата на кметството мобилния си телефон и всеки ще може да ме потърси, ако е жертва на чиновническа арогантност, корупция или неефективност.Второ, ще се заема с подготвянето на „Лозенец” за зимата.– Какви са  идеите ти за управление на общината?– В администрацията – нетърпимост към некомпетентните, нелюбезните и корумпираните чиновници. Стимулиране на добрите служители, които искат да се развиват. Създаване на страница на общината в Интернет и публикуване на пълна информация относно всяко решение или проект за района. Въвеждане на гъвкаво работно време в услуга на гражданите, които работят и създаване на ред в изчакването посредством издаване на номера за чакащите. Ще предвидя възможност и част от справките или въпросите да могат да се правят през Интернет – не е необходимо човек да идва до общината за всяко нещо.В политиката за района – създаване на консултативни съвети по образование и опазване на жизнената среда. В тези съвети трябва да участват съответно представители на училищата и на гражданските сдружения за опазване на Лозенец. С тези хора трябва да се работи заедно, те не са опоненти на общината, а партньори и помощници. Това е важно да се разбере!Стремежът ми е да се запазят малкото останали зелени площи, да се създадат според възможностите на плана условия за спорт и отдих, да стане “Лозенец” проходим за хората. В момента ходенето пеша, да не говорим за възрастните хора, хората с увреждания и майките с деца е невъзможно.– Търсиш ли подкрепа от кварталната младеж? Какво можеш да им предложиш?– Търся, и се радвам, особено когато я получавам на улицата. Младите хора се вълнуват основно от възможностите за спорт, каране на колело и ролери. Пешеходната инфраструктура и спортните площадки са моят приоритет. Вече се срещнах и с “Лозенец Юнайтед” един от най-добрите непрофесионални футболни отбори в Европа. Тези момчета имат идеи, хъс и желание да си партнираме в изграждането на малко футболно игрище за „Лозенец”, от което ще имат полза всички живущи в района и играещи футбол. Вече търсим подходящото място, има общинска земя, която, вместо да се застрои, може най-после да се използва за нещо човешко. – Качвал ли си се на ролери? Опиши маршрута, по който би минал, ако решиш да се придвижиш от дома си до Семинарията с ролери. По-скоро, да изброиш препятствията…

– Карам кънки на лед, ролери съм карал само два пъти, и то докато живеех в Германия, където алеите позволяват това. Не съществува маршрут в „Лозенец”, който да ми гарантира телесно здраве, ако се придвижвам с ролери, а изброяването на препятствията до Семинарията ще изисква толкова място, че ще запълни целия вестник.– Какво правиш в свободното си време?– Какво значи свободно време? Аз винаги правя нещата които харесвам – не съм чиновник по дух и стил на работа и не разграничавам работен ден от почивка. Ако ме питате за хоби, имам силна изразена страст към музиката и колекционирам вече близо 20 години.– Каква кола караш?– Практична, удобна и достатъчно малка за града. Не е важна колата, която човек кара, а кого вози в нея и каква е музиката, която го придружава по пътя. Ще ми се да не карам кола в София. Единственото решение за нашия град е да се работи неуморно за създаване на добра транспортна мрежа и велосипедни алеи. Автомобилът е за извън града. В противен случай, хаосът ще расте. Разширяването на булеварди не означава, че няма отново да ги задръстим…Ако трябва да убедиш с няколко думи ей оня господин там да гласува за теб, какво ще му кажеш?– Няма да му кажа нищо. Първо ще го изслушам. Както историята на квартала предполага, хората от „Лозенец” са интелигентни, чувствителни и образовани. Тук думата “агитация” звучи смешно. Моята кампания е в разговорите, всеки човек е уникален, с индивидуални конкретни проблеми и аз нямам готови популистки фрази. Аз не се стремя да убеждавам, аз информирам, чувам и виждам. Хората също виждат. (Интервюто е публикувано във вестник “Аз обичам Лозенец”)

  • Print
  • email
  • Google Bookmarks
  • Facebook
  • Google Buzz
  • Twitter
  • del.icio.us
  • Yahoo! Buzz
TAGS

LEAVE A COMMENT

Към лентата с инструменти