Днес, 9 април 2012 г., след сериозен размисъл и анализ, взехме решение да прекратим членството си в политическа партия Демократи за силна България.

При създаването си ДСБ пое амбициозни ангажименти – да стане алтернатива на фасадната демокрация, да формулира нова национална кауза, да изгради десница отвъд дневния ред на политическия преход. За жалост, нито една от тези цели не беше осъществена. С течение на времето ние се превърнахме от общност на каузата, в клика, която търси само и единствено собственото си оцеляване. И, което е по-лошо, превърнахме избирателите си в заложник на политика, която вместо да заплашва, легитимира политическата фасада с предсказуемата си критика и непоследователното си поведение.

През 2011 г., в кампанията за кметските избори в София ние се опитахме да предложим политика от ново поколение, политика, която да е в крак с времето, а не изгубена в прехода. Това усилие срещна съпротивата на апарата на ДСБ, който направи всичко възможно тези избори да бъдат провалени.

В началото на 2012 г. се опитахме да повдигнем дебат за случващото се в ДСБ и десницата, за липсата на кауза и за заплахата да оставим най-активната част от българското общество без политическо представителство. Дебат обаче не се случи. Вместо това, ни беше отговорено, че вече няма да се „инвестира“ в нас.

Никога няма да приемем, който и да е, да представя нашето участие в политиката като своя инвестиционна програма. Обидата от тази метафора и от лекотата, с която тя беше произнесена от лидера на ДСБ, не ни дава никакво основание да продължим да бъдем част от политическата сила, която преди осем години учредихме.

Като напускаме партията си, ние не абдикираме от българската политика. Не напускаме общността, с която споделяме общи политически ценности и няма да прекратим  усилията си да открием новия смисъл на българската десница. Дължим това на хората, рискуващи да останат без глас в политическия процес.

Ние сме и винаги ще бъдем част от поколението израснало по митингите, с желание политиката да бъде предлагане на решения, а не задкулисно лабораторно занимание. Вярваме, че с нашите усилия и с усилията на други млади хора, скоро България ще има своя силна и истинска десница.

Даниел Митов – зам.-председател и член на Националното ръководство на ДСБ (2007-2012 г.)

Петър Николов – член на Националното ръководство на ДСБ (2009-2011 г.)

Прошко Прошков – член на Националното ръководство на ДСБ (2011-2012 г.)

Христо Ангеличин – член на Софийското ръководство на ДСБ (2008-2012 г.)

снимка в. Банкеръ

Интервю на Калин Първанов, списание Тема

„В момента всеки политик е експониран в интернет и в социални мрежи. Получаваш обратна връзка непрекъснато. Съвременните хора всеки ден участват в избори, а не веднъж на 4 години. Политическата класа на прехода не може да влезе в тази парадигма и да се чувства комфортно там. Затова остава вярна на старите си навици”

Г-н Прошков, напоследък първото нещо, което ви питат е: защо напуснахте ръководството на ДСБ? Бих добавил – защо чак сега?

-Минаха само няколко месеца, откакто бях поканен в Националното ръководството, но те бяха достатъчни. Не съм мотивиран да поддържам политика на замръзналост, на поддържане на статуквото и на грешен анализ. Не съм съгласен върху кандидатите ни за кметове, сред които съм и аз, да бъдат прехвърляни проблемите на партията. Не бягам от отговорност, но големият въпрос е: защо така се случва, че сините нямат изборна победа от 1999 г.? И кога те ще се превърнат в политически фактор, от който зависи нещо в България?

Не можеш да стигнеш до решение на една задача, ако не поставиш правилно условието. А ние от самото начало го поставихме грешно. Обявихме, че имаме добро представяне в страната на последните местни избори и че ако повторим резултатите си на парламентарни избори ще имаме 30 народни представители. Ако продължаваме да слушаме подобни мантри още година и половина, боя се, че партията трудно ще понесе още едни избори.

Лидерът на ДСБ Иван Костов коментира, че „партията е твърде малка, за да може да си позволи да инвестира в кандидат, който не й носи висок резултат и успехи на избори”.

-Принципно е прав. Няма да влизам в задочен спор, но като редови член на ДСБ съм свободен да задавам въпроси: Защо преди мен ДСБ нямаше партиен кандидат за кмет на София? Защо винаги след избори загубилият кандидат беше изкупителната жертва?

Впрочем, нито един от тези кандидати – сред които имаше достойни хора, не беше наш избор, определен по волята на членовете на ДСБ. Всички бяха доведени за ръчичка.

Ако сме наистина демократична партия, а не някакъв проект, то тогава трябва да се замислим – защо инвестираме толкова много в парламентарни кампании, след като търпим загуба след загуба? И самият председател не носи покачване на доверието, когато се явява на избори. През 2009 г. той беше трети в 23-и софийски многомандатен район като мажоритарен кандидат. Тоест, ако следваме принципа, че не трябва да се инвестира в кандидати, които не се представят добре на избори, ние следва въобще да спрем да инвестираме в хора. Продължи към пълния текст »

в. Новинар, Миглена Славова

Може да направя сдружение в рамките на ДСБ

Прошко Прошков е роден на 31 август 1974 г. в София. По образование е инженер, магистър и докторант по „Автоматика и системотехника“ в Техническия университет в София. След дипломирането си заминава за Германия, където повече от 4 години работи по проект на Дойче бан за оптимизиране на транспорта. Прошков е научен изследовател и софтуерен аналитик в Техническия университет в Берлин. В момента е общински съветник в София, в миналия мандат е бил районен кмет на „Лозенец“.

- Г-н Прошков, с какво ви привлече сдружението на Меглена Кунева?

- Това е опитът на всички да докажат, че аз подадох оставка заради привличане от Меглена Кунева. Никой не ме е канил в сдружението на Кунева. Дали и какво правя е въпрос на това дали самата ми партия ще разбере това, което искам в момента. Най-добре се чувствам в това общество, това е моето общество. Категорично няма да съм в ръководството, защото аз не го искам. Проектът на Меглена Кунева е един от много проекти в момента и това, което всички се опитват да изкарат – че задължително и единствено това е причината, повярвайте ми – ако нямаше никакви проекти в момента, пак щях да подам оставка. Предпочитам да се занимавам, ако трябва и независимо, с политика, ако няма диалог, отколкото да стоя в унес. Аз не търся алиби, за да отида при Кунева. Конкретният повод за оставката е събранието на ДСБ-София, а не нещо друго.

- Оставката я подадохте преди заседанието на ДСБ-София.

- Да, защото не исках да отида на заседание, в което ще има триумф на мнителност, на нападки, не защото се притеснявам от това. Минавал съм през избори, през събрания, свикнал съм да ме ругаят, бивш районен кмет съм.

- Много не ви ругаеха по събрания.

- Не, не ме ругаят по събрания и в момента никой не би ме ругал на събрание, но поредното събрание на ДСБ-София, в което си говорим едно и също, няма смисъл. Аз исках да хвърля бомба с това, че анализът на изборите е идиотски, да си кажем реалната причина защо сме на тоя хал. Продължи към пълния текст »

Copyright: Dimitar Kyosemarliev

Дневник, От Георги Марчев

Прошков Прошков е общински съветник в София от „Синята коалиция“ от квотата на ДСБ.Той водеше листата и беше кандидат-кмет на миналите местни избори. Класира се трети след победилата на първи тур Йорданка Фандъкова (ГЕРБ) и претендента на левицата Георги Кадиев. Преди това беше районен кмет на район „Лозенец“, избран пряко. Основател е на ДСБ. Преди няколко дни напусна националното ръководство на партията. „Дневник“ разговаря с него за мотивите за решението му, за бъдещето на десницата дали поема по нов политически път.

Напуснахте ръководството на ДСБ, в което бяхте избран неотдавна – през миналия ноември. Какво се промени за това време, какви са мотивите за решението ви?
- През ноември изненадващо за мен бях поканен в ръководството на ДСБ. Не бях водил разговори с Иван Костов, но приех предизвикателството. Искаше ми се да видя как функционира националното ръководство като орган и можем ли да изведем партията и коалицията на различно ниво.

От 2007 г. обаче констатираме едно и също нещо. Председателят на партията тогава каза, че ние губим доверие, заради постоянно влошаващата се позиция на партията в политическия живот. Че не постигаме цели. Че демотивираме нашите привърженици, загубваме се като опозиция в очите им. Разбирали сме, че трябва да спрем постоянната спирала на загуба на избори и на присъствие, защото преставаме да бъдем алтернатива на всякакви управляващи, да сме политически фактор в страната и източник на перспектива за управление. Това са констатациите, които бяха направени през 2007 г. Добре направени тогава.

За да знам, че това не е просто демагогия, искам да виждам реално действие. Продължи към пълния текст »

снимка в. Банкеръ

Истината става табу. Ние сме демократи, а сме ампутирали чувството си за свобода, избор, справедливост

Валерия Йонкова, www.vsekiden.com

Прошко Прошков е бивш кмет на район „Лозенец” в София. Инженер, магистър и докторант по „Автоматика и системотехника“. Той бе кандидатът на ДСБ и Синята коалиция за кмет на София. Много популярно стана мотото му „В крак с времето”. Въпреки прогнозите той не успя да достигне до балотаж с Йорданка Фандъкова и се класира трети. Това изостри отношенията в партията и доведе до конфликт. Прошков подаде оставка от ръководството на ДСБ. Той не спести тежки обвинения към ДСБ и Синята коалиция, упрекна партията в апаратни игри и заяви, че каузата й е сведена до оцеляването на лидера и върхушката. Потърсихме Прошков, за да обясни причините за тежкия му разрив с Иван Костов.

Г-н Прошков, оставката ви от ръководството на ДСБ се превърна в сензация. Доста смел ход, как си го позволихте?

Оставката ми изглежда внезапна отстрани, но подобен жест никога не е събитие, а процес. Аз минах дълъг процес в последната година, участвах и в кампания. Посочих проблемите на форума на ДСБ-София, където участва и националното ръководство. В крайна сметка реших, че е по-добре да не се водя част от това ръководство. Дали ще го наречем пропаст или различие – да, имаме определено различие. Първото и най-важно е къде се намираме и какъв анализ си правим от ситуацията. Не можеш да намериш решение на една задача, ако не си анализирал началните условия.

Тоест не можеш да решиш задачата, ако си сбъркал условието.

Казвам това като човек, който се е занимавал с математика. Продължи към пълния текст »

Заседание на СОС на 8 март 2012

За една единствена зловеща нощ, България губи целия си държавен, политически и военен елит. Последиците от това чудовищно престъпление са видими и днес, в язвите и болестите на българското общество.

В сряда, на 1 февруари, в 19:00 ще бъда при Паметника на жертвите на комунизма (до НДК), където Клуб „Един завет“ ще почете паметта на погубения български национален елит.

Над София ще полетят 147 светещи фенера – по един, в памет на всеки от избитите регенти, министри, депутати, царски съветници, генерали и висши офицери.

За зверствата на комунистическия режим и народния съд, зверства, които не трябва да бъдат забравени, може да прочетете тук: БЪЛГАРСКАТА ГИЛОТИНА ТАЙНИТЕ МЕХАНИЗМИ НА НАРОДНИЯ СЪД – Поля Мешкова, Диню Шарланов (Агенция „Демокрация”, 1994) http://www.vmro.net/pm/index.html

Днес внесох жалба за касиране на местните избори в Столична община. Без фанфари и медии. Жалбата е издържана, основателна и ще бъде подкрепена с доказателства и показания на свидетели. Тук не е мястото да я преразказвам.

В тази кампания се борих за едно – да казвам истината без увъртания. Исках и искам да съм кмет на София, за да променя начина на управление на града, за да спра порочните практики и да направя администрацията модерна и ефективна.

Този път не успях да убедя столичани, което за мен означава още много работа, отстояване на истината и да не вървя срещу себе си.

Една от истините за тези избори е, че аз не ги спечелих и не очаквам, че дори повторно броене ще размести класирането. Не искам да касирам изборите заради незадоволителния си резултат, а защото като участник в тези избори се чувствам длъжен пред хората, които ме подкрепиха, за хората, които дадоха доверие на другите кандидати, заради онези над 10000 души, които преживяха кошмара на това да бъдат членове на избирателни комисии или застъпници.

За съжаление друга истина за тези избори, освен класирането, беше невъзможността на хиляди хора да упражнят правото си на глас, защото бяха в забранителни списъци, като в някоя нескопосана антиутопия.

Толкова много нарушения, брутална намеса на администрацията и политици в изборния процес оставят у всички демократично мислещи хора в София, независимо коя партия и кандидат подкрепят, усещане за несправедливост и кражба.

Единственото дело в рамките на Избори 2011 в България до момента е образувано по жалба на ГЕРБ, на което Административният съд в Кърджали даде ход. Разчитам, че правосъдието няма да се ограничи само до исковете на управляващите.

Скъпи приятели, ето че остана време да ви благодаря!
Благодаря на всички, които гласуваха в тези безумно проведени избори! Благодаря на всички, които преживяха кошмарни 30 часа и отгоре като членове на СИК! Благодаря на застъпниците и доброволците! Благодаря на всички, които всеотдайно и със сърце работиха в кампанията и накараха хора, негласували от години, да ни повярват! Благодаря на всички вас…, които ми написаха или казаха думи, които ме тласкат още по-уверено напред! Нека си припомним Едмънд Бърк и думите „Единственото от което има нужда злото за да тържествува е добрите хора да не правят нищо“! Ние направихме много в тази кампания за да привлечем добри хора и моят ангажимент ще бъде да отстоявам през следващите години в общинския съвет всяка дума, която съм изричал. Благодаря ви, че ви има – продължаваме с душа и нови сили! Бог да ви пази!